Какъв по-добър начин човек да открие концертната година от концерт на любимата група? На 2ри февруари Iced Earth посетиха София за втори път малко повече от две години след първото им посещение през 2011. В леденото време ледената група изнесе шоу в клуб Mix Tape 5.

   Шоуто откриха австралийските младежи Elm Street. Те били дошли тука за едно нещо и само за едно нещо и това било хеви метал. Асоциациите с МЕНОЛАР не са случайни предвид, че вокалистът се разнасяше точно с потник на ИСТЕНСКИТЕ КРАЛЕ НА ПАЛАР МЕТАЛА. Иначе не бяха много зле. Публиката ги приемаше радушно, а и се изнесоха преди да станат досадни.

   Втори на сцената бяха американските thrash машини Warbringer. Един час класически thrash metal с текстове за държавата подтисник, бунтове, войни и други теми подходящи за жанра. Направо се зачудих, че между песните никой не започна да вика "Оставка". Много ме забавляваше вокалистът, който непрекъснато се мъчеше да прави страшни и ядосани изражения, но физиономията му е толкова добродушна, че все едно татко Барба да се прави на страшен – резултатът беше леко комичен. Публиката много хареса групата и ги повика на бис нищо, че след тях щяха да излизат хедлайнерите. За финал ни информираха – You Are Being Watched.

   Iced Earth се качиха на сцената пред пълния клуб. Всъщност концертът беше напълно разпродаден няколко дни преди шоуто. Концертът им в България е част от турнето в подкрепа на новия им албум Plagues of Babylon. Въпросният албум е един от най-слабите, които групата е издавала в дългата си кариера, но разбира се слаб албум за Iced Earth би означавал най-доброто в дискографията на повечето групи. Работата е там, че когато групата е издала Burnt Offerings, Dark Saga и Horror Show е някак си разочароващо да получим от тях нещо толкова непретенциозно като Plagues of Babylon.

   Сетлистът съдържаше много парчета от актуалния албум – едноименното Plagues of Babylon, Democide, If I Could See You (посветено на дядото на Schaffer), Among the Living Dead и Cthulhu. Интересното е че съдържаше само четири парчета от предишното им гостуване, а две от тях бяха от предишния албум – едноименното Dystopia и V. Тоталната промяна на сетлиста я отчитам като добро, въпреки че предишният ми хареса повече. Сега имах възможност да чуя съвсем различни песни. Още помня първия път когато чух Iced Earth. Първото парче на касетката на Alive in Athens започвa така – "Yesterday is gone forever. No turning back the clock!". То (Burning Times) също беше част от сетлиста, а предишният ден го бях репетирал и го пях с пълно гърло от край до край. Същото важи и за едно от най-любимите ми парчета на групата – A Question of Heaven. Бях решил, че никога няма да го чуя. Blessed Are You и My Own Savior също бяха част от основната програма.

   Бисът започна с Dystopia, а след това Schaffer взе микрофона за да обясни колко трудно е било това шоу за екипът им и как веднага след концерта щял да се кара на мениджъра по телефона поне пет минути за да бъдат наказани виновниците. Обеща да се върнат и да получим шоуто, което заслужаваме на "нормално място". Нямам идея какво се е случило, но нищо от неуредиците не стигна до нас. Звукът беше приличен, виждахме добре сцената и групата свиреше прекрасно.

  Като отворих дума за свиренето то си беше на обичайното за Iced Earth ниво – перфекционизъм. В групата пак има промени и вече се отказах да се опитвам да запомня кой е басист и кой втори китарист. На барабаните за турнето е Jon Dette който има впечатляващи препоръки защото е свирил със Slayer, Testament и Anthrax. Въпросният мощно набиваше барабаните и през цялото време изглеждаше сякаш е изпълнен с ентусиазъм и много се кефи.

   За финал чухме Watching over Me и както винаги закриха с едноименното Iced Earth. Да се надяваме, че скоро ще изпълнят обещанието си и ще се върнат. Предвид, че двата им концерта бяха напълно разпродадени не мисля, че трябва да е проблем.