This article is also available in English here.

   Тази събота не беше като другите. Имаше концерт. Освен това беше работен ден, но дори работен ден не може да спре рока. И така братовчед ми подкара Алфа Ромеото, прехвърлихме Стара планина, без да се изгубим и пристигнахме в Ловеч.

    Ренегат се оказаха доста приятна Power Metal група. Свиреха сносно, но най-забележителното бяха двамата вокалисти. Единият беше камара от мускули, а другият имаше такава весела и искрена усмивка, че как да не му се зарадваш. Ако сте виждали Funky как свири на концерт, знаете какъв е ефекта. Записаха се и с кавър на Щурците – за коня дето умирал на белия сняг.

   И тук, без да са обявени в предварителната програма, излизат "любимците" на българската пубилика, самите Sixth Sense. За послледната година тези неприятни типове свириха сигурно 10 пъти в България. Да кажеш да са толкова харесвани - не личи. И пак "ууу", и пак средни пръсти във въздуха. Да не говорим, че да носиш фланелка "Buck Fush", когато си руснак, а Путин е един от малкото боклуци в световната политика по-опасни от Буш е велико лицемерие. Не знам кой си ти дето натискаш организаторите да ги пускат да свирят всеки концерт, но ПРЕСТАНИ! Не им правиш услуга. Те дори не свирят толкова зле (специално китариста), но са типичен пример, че не става само с ядене. Като си помисля, че едно време смятах, че БТР ни ги пробутват твърде често...

   Twisted Sister са от групите, които ако човек не заобича на 15* никога няма да заобича. Аз не мога да си представя как бих харесвал група с толкова наивна музика и текстове, ако не бях фен от едно време, но вече съм пристрастен и всеки път когато ги слушам се чувствам като на 15 и им вярвам. Концертът започна с традиционното It's a Long Way to the Top (If You Wanna Rock 'n' Roll). За незапознатите да спомена, че става въпрос за запис. Според легендата, която съм чувал, Twisted Sister са пробили много трудно и тази песен има огромно, символично значение за тях. За моя огромна изненада първата песен не беше What You Don't Know (Sure Can Hurt You), а You Can't Stop Rock 'n' Roll. Репертоара беше променен из основи заради 25 годишнината от албума You Can't Stop Rock 'n' Roll. Липсваха любимата ми Under the Blade и друг от фаворитите ми гореспоменатата What You Don't Know (Sure Can Hurt You), но за сметка на това присъстваше бруталната Destroyer. Това си е чиста далавера за всеки, които е ходил на концерта в Каварна преди две години, защото чухме песни, които не бяхме слушали на живо.

   Промените в репертоара объркаха фотографа на групата Jay Jay French (също свири на китара от време на време) докато обявяваше The Fire Still Burns, което предизвика първия от поредица майтапи по негов адрес от страна на Dee, но и Jay Jay не му оставаше длъжен. Jay Jay каза дежурното си слово, колко е щастлив, че когато празнуват 30 годинишнина рокът още е жив и те и техните приятели от другите хард рок и метал групи изнасят концерти пред хиляди хора. В списъка на приятелите, които бяха изрично споменати, влизаха Judas Priest, Black Sabbath, Kiss, Iron Maiden, Alice Cooper и Motorhead. Сериозен контраст с изцепката на Онзи от Онази група**, който изхвърли фланелка на Iron Maiden, защото явно не беше достатъчно true metal за него. Dee ни организира да викаме, за да ни чуят в София на We're Not Gonna Take It и спомена Каварна, което показва, че много добре знае къде се намира и знае, че е тук за втори път, за разлика от Онзи другия от Онази другата група***.

   Аз съм слабичък и не мога да си пробивам лесно път напред, а освен това в Каварна бях на първия ред и бях решил този път да гледам по-отзад, но когато стана мелето някак си пак се озовах на 4ти ред. В публиката имаше типичня пиян идиот, който едва ли не с бой си пробиваше път напред само за да се дръпне назад по-късно и да повърне, имаше ги и подпииналите застаряващи SMFи работещи в екип пробивайки си път напред като първият усмихнато заявява "отзад се бутат". Тези последните по принцип са ми забавни и не ми е тъпо като ме избутат, но този път върхът на индивидите, които се бутаха напред беше една невероятно красива мадама, която с мили думи и усмивка до уши молеше да и дадът малко място и след като го получеше успяваше заедно с приятеля си да избута  будалата. За тези, които не се предаваха само пред красотата и омайния и глас се предлагаше и глътка от бутилка с алкохол. Никога не са ми взимали мястото по по-приятен начин, доста се смях. Впечатление правеше и един дребничък и много гръмогласен фен на раменете на едно момиче. Момичето не беше повече от 55 килограма, но онзи беше още по-дребен. Еми, еманципация...

    Накрая се снимахме за сайта, но Dee забеляза, че един от публиката е със затворени очи на снимката и се наложи да се снимаме пак. Тогава пък фотографа Jay Jay се обърка и въобще наложи се да се снимаме 5-6 пъти.

   Звукът не беше толкова мощен колкото в Каварна, нещо което личеше още по размера на апаратурата, но беше доста чист и балансиран. Имаше си светлини и пушек както си му е реда, а по време на Ренегат дори огньове.

   Sister закриха с класически бис - Come Out and Play и SMF, а аз поех по пътя към къщи. Като дойдат за трети път пак съм там!

* 15 – възраст на акъл
** Joey DeMaio от Manowar
*** Metallica

Update:
Видео от концерта с доста добро качество на звука тук