Вчера ходих на концерт на Udo. Udo изпълняваше уж за последен път песни на Accept. Обичам Accept и обичам Udo. Бил съм на концерт на Udo без Accept, на концерт на Accept без Udo и на концерт на Accept с Udo. Udo беше страхотен вчера. Над два часа класики пред пълна зала Универсиада (няколко хиляди). Обаче не ми се пише за Udo. Пише ми се за Anvil.

   За първи път чух Anvil през 1999. Моят приятел Краси си беше купил албумът им Speed of Sound и ми го даде да го слушам. Не му върнах касетката три седмици. Помня как превъртах за да чуя отново Blood on the Playground и Park That Truck. От този момент нататък в съзнанието ми Anvil бяха големи. Бях наясно, че не са Iron Maiden, но си представях, че са поне толкова известни колкото Saxon или Anthrax.

   През 2005 Anvil имаха концерт в България, но между другите концерти, пътуването и много изненадващия за мен факт, че никой познат не иска да отиде на тоя концерт реших, че ще пропусна. След това четох репортажите шокиран от факта, че е имало само 100 човека. Тогава осъзнах, че Anvil всъщност не са известни и се почувствах виновен, че не съм присъствал на събитието.

   После през 2008 ни заляха новини за филма Anvil! The Story of Anvil и как хората са започнали да се интересуват отново от групата. Не гледах филма тогава, но общо взето разбрах какво има в него. Гледах го едва миналата седмица и не се изненадах от нещата които показваше. Изненадах се само колко добър филм е. Хора които не се интересуват от рок музика му дават високи оценки - 8.0 в IMDB, 98% в Rotten Tomatoes (причината да няма 10.0 и 100% е че Lars Ulrich се появява за малко). По времето на снимането на филма Anvil са на сцената от 30 години и никога не спират да издават албуми. Оказва се, че няма как да се изхранват от музика и работят нормална работа. Lips работи като разносвач във фирма за храна. Мисля си как някои групи разправят, че се бият с "враговете на метала" с мечове, брадви и чукове, но истинските герои, които са водили истинска борба за музиката си са точно хора като Anvil.

   За радост вчера най-после имах възможност да поправя грешката си и да гледам Anvil на живо. Отркиват с инструментала March of the Crabs и класическото 666. Музиката им е абсолютно клише, но когато нещо е клише, но създателите му са пионери в жанра ги наричаме "класици", а нещото "класика". Не се притесняват да свирят по-нови неща като великолепната Badass Rock'n'Roll или Daggers and Rum от чисто новия албум Anvil Is Anvil. Free as the Wind е посветена на Lemmy. Песен посветена Mothra - чудовището от света на Godzilla.  Swing Thing съдържа соло на барабаните от Rob, а Lips забива соло... с вибратор. Някои китаристи не могат да изсвирят такова соло с перце.  Малко критика към религията с Die for a Lie и финал с "химна" Metal on Metal. По някое време Lips пита дали има стари фенове на Anvil. Аз по навик вдигам ръка защото когато ходя на концерти на по-млади групи като Unearth или Odd Crew съм свикнал да съм над средната възраст на посетителите. Ивелина отбелязва, че това е концерт на Anvil и нямам никакво основание да се пиша стар след като те са издали първия си албум години преди да се родя.

   След концерта Anvil са на щанда с merchandize, а аз откривам, че имам точно 1.50 лв. в джоба. Не че не притежавам финанси просто нямам кеш. Мисля да обвиня банките. Ако нямаше банки да ми държат парите и да ме лъжат, че винаги когато ми трябват мога да използвам карта или достатъчно бързо да намеря банкомат щях да нося кеш. Срам не срам отивам да се снимам с Lips без да си купувам нищо. На тръгване от залата виждам банкомат, тегля пари от поробващите банки и тичам обратно да си купя фланелка на Anvil. Групата вече я няма, а някаква жена тъкмо прибира merch-а, но все пак успявам да напазарувам. На фланелката пише "39 years 1977 - 2016 - Pounding Metal".


Lips - истински метал воин