Престижната награда "Игра на годината според Stilgar" се завръща за да отличи най-доброто от изминалата 2017. Победителят тази година печели наградата с цяла обиколка преднина, но преди това кратък преглед на другите нови заглавия, които играх тази година.

   Prey не беше точно лоша игра, но повечето RPG игри са ми скучни. Prey е RPG прикрито като FPS игра, което много дразни особено в първата половина на играта, когато играчът не се е нахранил като прасе и се подведе, че играе shooter. Следва много умиране докато човек разбере, че не трябва да се стреля с лошите. Освен това не знам защо тази игра трябваше да се казва Prey след като няма нищо общо с Prey нито като история нито като gameplay. Честно казано бих препоръчал оригиналния Prey от 2006, който си беше един прекрасен shooter пред това новото нещо.

   Quake Champions е игра с голям потенциал и се усеща като истински Quake нищо, че е безсмислено модернизиран. Поиграх го, но играта е очевидно (и официално) в бета и е пълна с технически бъгове и важни липси. Надявам се новият Quake да спечели наградата през 2018.

    Dishonored: Death of the Outsider е на практика комплект мисии за Dishonored 2. Играта е добра, но не е нищо изключително или иновативно.

   Cuphead е аркадният феномен на годината. Доста се изговори за тази игра и мисля, че Microsoft са уцелили в десятката като са инвестирали в това инди заглавие и са го направили ексклузивно за Xbox One и Windows. Самата игра е класическа платформена аркадна игра. Една от основните разлики е, че повечето нива са битки с босове. Съществуват и нормалните нива при, които вървим напред, подскачаме и стреляме по лошите както и нива със самолетчета, но повечето време минава в битки с босове. Играта се води много трудна, но по-скоро бих казал, че изисква постоянство отколкото някакви специфични умения. Явно постоянството не е често срещано сред геймърите в наши дни та затова ореваха орталъка с оплаквания колко е трудно. Това което се изисква на практика е да заучиш движенията което става като умираш много пъти и повтаряш нивото. Едно време това се водеше стандартно изживяване като играеш игра.

   South Park: The Fractured but Whole беше игра, която очаквах с нетърпение защото много харесах предишната The Stick of Truth. Малко преди да я пуснат на пазара научих тъжният факт, че за разлика от първата игра тази се разработва от тоталните некадърници от Ubisoft. Резултатът разбира се беше плачевен. Играта е бъгава до степен да е неиграема. Просто една мисия не може да бъде мината на наличната при мен инсталация. Някой ден ще пробвам пак. Дано до тогава Ubisoft да са фалирали.

Wolfenstein II: The New Colossus

   Wolfenstein II: The New Colossus е продължение на Играта на годината според Stilgar за 2014. Има номер 2 в заглавието въпреки, че технически е 4. Официално серията е рестартирана така - Return to Castle Wolfenstein (2001), Wolfenstein (2009), Wolfenstein: The New Order (2014) и Wolfenstein II: The New Colossus. Отделно имаме expansion за Wolfenstein: The New Order който се нарича Wolfenstein: The Old Blood и се явява remake na Return to Castle Wolfenstein. Както и да го броим това II е грешно.

   Както и в предишната игра разработчиците са изградили невероятно детайлен свят с алтернативна поп култура. Историята надминава по бруталност предишните (а те си бяха доста брутални), но този път се фокусираме повече върху самият B. J. Blazkowicz включително и доста неприятното му детството. Освен брутални екзекуции и разкази за зверствата на нацистите тежката атмосфера се изгражда и от малките неща. Например след като заклах обикновен нацистки войник намерих писмо до жена му в което казва как няма търпение да се върне и да види детето си. Германците си говорят на немски (със субтитри), а американците са в процес на превръщане в истински нацисти, учат немски и се подмазват на "освободителите". Нашият герой е известен като Terror Billy и се води терорист.

   RPG елементите в играта ми идват малко повече, но явно ще трябва да свикна защото аналогични елементи имаше в предишната игра както и в играта на 2016 DooM. За разлика от предшественикът си графиката в тази игра е прилична и върви гладко като дори в най-големите мелета не видях да пада под 100 кадъра в секунда. Играта има няколко технически недостатъка. От време на време крашва и след alt + tab не можех да се върна в нея. Имах и проблем със зареждането на зареждането на сейвове, но той се оправи след като използвах опцията за repair на файловете на Steam.

   Разработчиците за пореден път са надминали себе си и с нетърпение очаквам неизбежната следваща игра от поредицата.