Една година по-късно (2008) отново сме в Каварна. Има повече народ и от миналата година и градчето отново се пука по шевовете. Явно рокът вече е на мода в България защото сред посетителите се виждат все повече "нормални" хора със семействата си и хора, които очевидно не са от обичайния контингент по тези мероприятия. Разни хора дори се снимаха за спомен с разхождащия се по джапанки в района на стадиона кметал на Каварна. Идилия...



   All Men Play on Ten

   Първата вечер започна с изпълнение на Holyhell. За Holyhell може да се каже, че Марийчето е много красива. Освен това пее горе-долу добре. Другите от групата също свирят прилично. Барабанист е Rhino един, който свири барабаните за Manowar в периода 1992-1995. Марийчето е много красива. Собствените композиции на групата са доста скучновати. Предполагам това е причината да свирят обилно количество кавъри. Dream On (Aerosmith), Holy Diver (DIO), Rising Force (Yngwie) – пропуснах ли нещо? Точно кавърите бяха най-доброто в изпълнението на Holyhell и определено събудиха публиката. Споменах ли, че Марийчето е много хубава?

   За Manowar ми беше думата... Като цяло положението е като миналата година. Manowar направиха по-добър концерт, но за сметка на това болестта на Joey се влошава и той става все по-прост. Концертът започна неочаквано добре. Изсвириха целия дебютен албум (Battle Hymns – 1982) без Joey да проговори. Парчетата са класика, Manowar са перфектни... на този етап всичко беше без забележки освен доста досадните завършеци на песните. Въпросните бяха по около 5 (ПЕТ!) минути и предизвикаха у всички асоциации за трудности при еякулацията. За съжаление светът, в който живеем не е идеален и Joey се почувства длъжен да ми развали кефа. Взе микрофона и от устата му започна да излиза простотия. При първата си изцепка Joey се опита да налее Black Sabbath, Motorhead, Judas и Metallica на тема фенове. За начало, не мога да разбера как може човек, който твърди, че металът е най-важното нещо в живота му, да говори с друго освен с почит за Black Sabbath - групата измислила метала. Joey май забрави от къде е тръгнал. За непросветените да уточня - бил е пиротехник на Black Sabbath и от там се е зарибил с цялото всичко. От друга страна точно Motorhead никой не може да ги пипне на тема фенове. Те имат най-истинските, най-железните фенове на света (за справка виж "За Лемитата и Джоуитата"). И как няма да е така? Знаете ли кой ще победи ако се сбият Lemmy и Бог? Ако не знаете явно е време да гледате филма Airheads.

   След това Manowar се реабилитираха като изсвириха две от най-любимите ми парчета от репертоара им, които не вярвах, че някога ще чуя на живо, а именно All Men Play on Ten и Carry On. Очевидно болестта на Joey и желението му да го пишат в книгата с най-малоумните и безсмислени рекорди на света си има и положителни черти. За съжаление скоро след това се проявиха и отрицателните...

   В нов пристъп на умопомрачение легендарният басист ни дръпна една реч за древните времена и за желанието му да изчука всички жени в България . Според него по времето на Спартак всеки мъж е имал по 300 жени, а аз бих добавил, че е имал по 5 (ПЕТ!) пениса и цял грозд тестиси. Логичното продължение бе шедьовърът на любовната лирика – Pleasure Slave. По време на въпросното парче на сцената излязоха петте момичета с най-ниско себеуважение от публиката. Не че имам против жени, които си показват циците на 15-20К народ. Напротив, даже ги одобрявам, но на Pleasure Slave... Сериозно, виждали ли сте текста на това парче? Аз ако бях жена само заради това парче нямаше да стъпя на концерт на Manowar. И за да не ги е яд тези, които не са били на концерта ще уточня, че само едната наистина си показа циците и то само за малко :( Седяха си по сутиени. Дори Joey ги наля след това. Дано им е тъпо.

   След като се насвириха на по-метални парчета се мина в симфоничната част. То оркестър, то хор, то химна (даже не беше метализиран) – скука. И новото им парче е скучно. Всичко приключи със заря както на всеки метал концерт... аа... момент... май никоя метал група не се излага със заря на концертите си. След като спряха да свирят на четвъртия час Manowar се сбогуваха с нас и се прибраха. Публиката си тръгна, но след малко Manowar се върнаха на сцената и повикаха публиката обратно. За първи път ми се случва групата да вика публиката на бис. На мен всичко ми дойде в повече и не се върнах, но слушах още час класики на бира пред стадиона.

   Manowar направиха над 5 (ПЕТ!) часа концерт. Е, отделен въпрос, че Joey ни изнася лекции, свири 5-6 сола на бас и всяка песен свършваше по 5 (ПЕТ!) минути. Manowar са невероятни музиканти, но за съжаление са индивидуалисти. Музиката им сякаш е ориентирана около това да покажат колко добре свирят един по един. Най-впечатляващия от тях е Eric. Той без съмнение е в топ 5 (ПЕТ!) на най-добрите метал вокалисти в света. Обхвата на гласа му е невероятен, начинът по който сменя тембъра и присъствието му на сцената също. Освен това изкара 5 (ПЕТ!) часа концерт. Не знам дали Manowar са от стомана, но гласните струни на Eric определено са. Освен това искам да отбележа, че в действителност зад барабаните на този концерт беше Rhino, а не Scott Columbus както може да прочетете на някои места.

   Факт е, че това беше ненормално як концерт. Факт е, че когато Manowar свирят "you won't get robbed". Само не е сигурно дали ще сте доволни. Аз като цяло съм доволен, но все пак пожелавам на Joey да се разболее от някаква болест, в следствие на която да не може да говори. Така ще е по-добре за него, за групата и за нас.



   Welcome to My Nightmare

   Втората вечер я откриха Sixth Sense. Ние се бяхме понапили та взехме soundcheck-a за изпълнението на неприятната руска група и влезнахме на стадиона... ааааах каква грешка! Мразя Sixth Sense! Онзи смотан вокалист дето се прави на рок звезда много ме дразни, а за капак и те се заиграват с химна. И химна мразя!

   След цяла вечност (така ми се стори) на сцената с много драматизъм се появи Alice Cooper. Заклевам се, през живота си не съм си пускал сам парче на Alice Cooper. Няма и да си пусна. Alice трябва да се гледа, а не да се слуша. То не бяха костюми, не беше реквизит... Alice се превъплъти в английски джентълмен, в каубой и какво ли не. Убиваше бебета, жени, него го убиваха, слагаха му усмирителна риза и дори го обесиха. Песните му палиха публиката и я караха да пее. Всички ги знаеха, дори аз, дето никога не съм си го пускал. Хит след хит. Не се напъва да свири новия албум. Моите лични фаворити са Lost in America (вижте текста) и Dead Babies (и на това вижте текста). Дядо Vincent още го бива. Онзи младеж Manson е добър в театралния рок, но има още хляб да изяде преди да достигне пионера в жанра.

   От музикална гледна точка си заслужава да споменем солото на барабаниста Eric Singer (също барабанист на Kiss), в което асистираха и двамата китаристи. Но на кой му пука за музикалната страна на нещата та това е Alice Cooper! От друга страна няма какво толкова да ви разкажа. Това нещо просто трябва да се гледа.



   On and on South of Heaven

   Третата вечер я откриха In Flames. Не случайно те бяха обявени като специални гости, а не като подгряваща група. Момчетата са изключително добри и публиката ги прие много радушно. Всъщност май друг път не съм виждал публиката да е толкова добре настроена към група която не е големият герой на вечерта. Колкото и да е добра групата винаги се намира някой, който ги вижда като препятствие към основната цел, но не и този път. От друга страна доста хора бяха дошли специално за тях. Не съм слушал достатъчно тази група и не мога да ви кажа какво точно свириха, но ми хареса любовната песен, която дори не беше кавър на Scorpions.

   Дойде моментът, за който бях отишъл в Каварна. За мен концертът на Slayer има сантиментална стойност. Първият конерт на Slayer в България беше и първият концерт на западна група на който отидох... от тогава не мога да се спра. За случая си бях облякъл фланелката на най-коравата и безкомпромисна група на света. Тези момчета са толкова брутални, че биха откраднали близалка от малко дете. Мисля, че са достойни Slayer да ги включат в репертоара си, който в момента се състой от три теми – война, серийни убийци и религия. Разбира се доволната доза смърт, която върви с тези неща.

   Легендарната thrash метал банда откри с God Hates Us All и продължи със друга наливка срещу религияата – Cult. Slayer не се натискаха да свирят новия си албум и редяха класика след класика. Angel of Death, Mandatory Suicide, Chemical Warfare, Die by the Sword, War Ensemble. Имена, които са познати на всеки фен на твърдата музика. Ако някой си мисли, че са просто бързи и технични (аз така си мислих на времето) трябва да види как цялата публика пее на Dead Skin Mask, South of Heaven и Raining Blood. На мен лично ми липсваха само 213 и Seasons in the Abyss.

   За разлика от Manowar никой в Slayer не се пъчи с това какъв майстор на инструмента си е. Предвид факта, че Lombardo по мое мнение е най-добрият метал барабанист на всички времена е много яко, че всичко което прави е естествено и ненатрапчиво вплетено в музиката на групата. Същото важи за двамата легендарни китаристи Kerry King и Jeff Hanneman. С минимално количество приказки Slayer изстреляха песните променили(или може би създали?) твърдите течения в метала. Както каза Tom Arraya - "Once we start we don't stop." Освен това не се връщат на бисове колкото и да ги викаме. Не че това ще ни спре да ги викаме и другия път. Някои групи нямат нужда от 5 (ПЕТ!) часа концерт, за да спечелят феновете си. Нямат нужда и от бис за да ги накарат да забъркат яко пого (Ооох, всичко ме боли). Някои групи просто са велики... ей така... по принцип.

P.S. Стойски нищо не разбира!