Тази година претендентите за най-престижната награда в света на игрите нямаха никакъв шанс пред очевидния победител StarCraft II: Legacy of the Void. Играта излезе без притеснения на същата дата с Fallout 4. Като казах Fallout 4 не мога да разбера тези хора не ги ли е срам да пуснат толкова грозна игра дори основното в нея да не е графиката. Но да се върнем на играта, която се предполага да вдъхне нов живот на StarCraft сцената...

   Всяка година малка част от гейм разработчиците с нетърпение очакват да разберат кой ще е носител на най-престижната награда в бранша - "Игра на годината според Stilgar". Групата на чакащите е малка защото за всички е ясно, че най-престижната награда е достижима само за много качествени игри, а гейм разработчиците не са идиоти и много добре знаят, че повечето неща, които са произвели нямат шанс да се класират. Така и така закъснях с наградата двайсетина дена, така че на въпроса...

   In the past week I visited Valencia in a mix between a tourist trip and a StarCraft II tournament participation in Dreamhack Valencia. While I was not very interested in actual sightseeing I did want to see the life in Spain. In addition I did not have great expectations for my participation in the tournament but I was eager to meet the pro players and feel the Dreamhack spirit.

    Работата ми е тежка, но трябва да се свърши. Трябва да дам най-престижната награда, за която всички разработчици на игри мечтаят, а именно "Игра на годината според Stilgar". Веднага си признавам, че тази година не играх други нови игри и всъщност избрах само една, която имаше най-голям шанс да стане игра на годината и просто проверих дали е достойна. Тази игра беше BioShock Infinite. В моя защита мога да кажа, че изиграх всички игри от поредицата за да наваксам и това което ще прочетете ще се отнася до цялата поредица.

   Отново дойде това време от годината – време в което се провежда On! Fest, време разделно, в което хората се разделят на посещаващи On! Fest и такива, които не го посещават. Аз разбира се бях от посещаващите. Веднага си личи, че събитието е пораснало - три дни вместо два, по-голяма площ, по-професионална организация. Приятно съм изненадан, че в България може да се случи събитие с такава тематика, мащаб и качество...