Мрежовите карти на клъстъра от сървъри, на които се помещава този не-блог се пукат по буксите от наплива на многомилионната ми аудитория също както Бургас се пукаше по шевовете на 14ти Август неспособен да побере народните маси придошли за Spirit of Burgas. На око изглежда, че на първия ден на фестивала са дошли тройно повече хора отколкото бяха дошли миналата година по същото време. Това направи невъзможно намирането на квартира в града (да не сме в Каварна?), за което е виновна само моята простотия. Явно подцених колко големи са хеадлайнерите тази вечер. Проблеми има и на входа където е настанало голямо блъскане. Към 8 и нещо успявам да се вмъкна и тръгвам на контролна обиколка по сцените.
   

Ден първи

   Минавам през Blues & Jazz сцената където някакви подрънкват нещо. Васко Кръпката се мота наоколо и според програмата ще свири тази вечер. Тази сцена са я сложили на мястото където беше рок сцената миналата година, но този път оградите са избутани по-нагоре и има видимо повече място. Върнете си ни сцената, не искаме на пясъка! На салса сцената някакви се кълчат от рано. Еми щом ги влече. Тях що не ги пратят да танцуват на пясъка? Вярно, че мястото не става за рок сцена с тази градинка с цветя в средата, но ей така за равноправие. В ъгъла се е свила Zionlion Roots Dancehall & Dub Stage. Каквото и да е това хората не му обръщаха много внимание. Излизам на плажа директно на Jack Daniel's Rock Stage където Breakpoint посвирват някакъв неангажиращ рок. Вярно, че сцената е на пясъка, но пък поне има доста повече място за публиката. Явно се води, че е напредък от миналата година. Подминавам и гледам как някакъв келеш е пуснал гаден "тупца-тупца" хаус на Go Dutch сцената. Има 1 човек там явно просто чака нещо. Така им се пада като пускат електронна чалга! Гадни холандци! На сцената на магазин "На тъмно" звучи някакъв пънк. Не обърнах много внимание. Там ще заседнем по-късно. Как може и тая сцена да е на пясъка?

   Завъртам се обратно през Blues сцената където някакъв тип с идиотски очила тип "муха" рапира на Jazz фон, а една нежна мацка приглася с напевни вокали. Стана ми интересно и спрях да слушам. Следващото парче обаче беше съвсем джазово. От тези умрелите. Ще ме извинявате, ама тва мога да го слушам на седмия час от фестивала като не мога вече да ходя. Няма нужда да ме приспивате още в началото. И ги уволних. Обратно на рок сцената където Bernays Propaganda свирят инди рок. Като я гледам тази македонка вокалистката съм навит да сближим двата народа. По едно време взеха да разправят, че металът не бил като едно време. Някой до мен извика "Дай нещо на Slayer". Това дето го изсвириха беше малко по-твърдо от другите им парчета, но въобще не приличаше на Slayer. Не че свириха лошо обаче през 2009 не може да ти се размине да свириш такъв стил, освен ако не си Нуфри. И тез ги уволних. Занесох се на "На тъмно" сцената и видях как Empty Face тъкмо приключват. Повисях малко там и на сцената се качиха младите надежди на българския пънк - A-moral. И като казвам пънк нямам предвид просто пънк отношение, а чист old school пънк със звука на Exploited. Откриха с "2 000 000 дни". Звучаха по-изкъртено отколкото на записите подозирам, че го правят нарочно - нали са пънкари. Изсипаха доволна доза от ядосани, негативни парчета. Поздравиха кмета на Варна Кирил Йорданов със суперхита "Кмет - кретен". Не пропуснаха да се оплачат, че сме ограбени и да заплашат грабителите с орехов прът. Дойде време да уважим главната сцена. Там вече имаше ужасно много народ. Panican Whyasker се записаха с всичките си класики. Хората им се радваха, но аз не бях особено впечатлен. Не знам как става, но сякаш Нуфри не е толкова култов на голяма сцена. В колкото по-малък клуб е заврян толкова по-як концерт се получава. Тук свиреха пред повече от 10 хиляди и ми бяха доста по-скучни отколкото в мазето на Петното където просто разбиха.

   Групата, която направи най-важния reunion на 2009 откри концерта с кавър (това, че е кавър го научих току що) - Reunited. Не съм подозирал, че Faith No More са толкова популярни в България. Излизат с костюми, но бързо почват да ги събличат... все пак е Август. Многобройната публика не спира да пее и да подскача. Сега ако някой може да ми обясни какво е тва желание да снимаш сцената от 50+ метра при положение, че в целия Интернет ще има качествени снимки от първия ред ще съм много благодарен. По едно време клавириста изчезва някъде... ще изчезва я все пак thrash metal не се свири с клавир. Следва "Surprise! You're Dead". Mike Patton просто не е човек. От гърлото му излизат всякакви ненормални звуци. Вече се чудя дали наистина са го викнали да озвучава зомбитата в Left 4 Dead или просто са изрязали подходящи звуци от концертни записи на Faith No More. В един момент ПсихоПатън се развика "Чалга! Чалга!". Разбира се го освиркахме, а той ни каза, че не сме толерантни и че те много обичали да свирят чалга. Е, чалгата не им се отдава много щото не вярвам това, което изсвириха след това да го пускат в чалготеките някога. Няма нищо момчета, продължавайте да опитвате може и да стане. Май не споменах как възседна крана с камерата и викаше "C'mon bitch!".

   Свириха Epic, Easy (то и тва било кавър...), Midlife Crisis, I Started a Joke, Be Aggressive и още много други. Биса завърши с We Care a Lot. Айде стига толкова другия път пак. Без съмнение това беше концерта на годината. Който не е бил - да е бил!

   Обаче фестивалът съвсем не свършва тук. Местя се на рок сцената където излизат Odd Crew. Да употребим едно клише - това са българските Down... всъщност те успешно се класират за българските Pantera. Момчетата са изключително добри, свирят заедно от над 10 години (преди се наричаха с безумното име Каскадьори), а са толкова млади. Този път има публика за разлика от миналата година когато откриха фестивала и свириха пред 10-20 човека. Тогава ми беше направо тъжно, че никой не ги гледа, но това е минало. Барабанистът, който май се явява син на изявяващия се на блус сцената по същото време Васко Кръпката свири доста прилично соло на барабани. Много хора бяха дошли точно за тях, което личеше от множеството фланелки на Down, Crowbar и на самите Odd Crew.

   Babyface Clan излизат посред нощите, но това не пречи на много хора да ги чакат. В моята класация Насо Русков дели второто място за най-култов български фронтмен с уникалния Нуфри. Музиката на клана никога не ме е впечатлявала особено, въпреки че ми е приятна, но Насо е уникална картинка на сцената. Представете си експлозивна кръстоска между Mick Jagger, Jacko и Marilyn Manson. По някое време някакъв от публиката реши да се направи на мъж и хвърли (пластмасова) бутилка по него. В резултат бе поканен на сцената и след като не се качи до края на песента Насо слезе да го бие. Размина му се, а публиката скандираше "Насо! Насо!".

   Към 4 часа се понасям към главната сцена. По пътя забелязвам, че при гадния холандски хаус се е събрал народ. Подминавам с отвръщение и с облекчение установявам, че на главната сцена някакъв агент, който според програмата бил Konspirator пиука доста по-интензивно и разнообразно. Хората там си движат ръцете странно и некоординирано, най-често без връзка с ритъма. Изглеждат щастливи. В тълпата има доволно количество рошави младежи открояващи се отдалече по маскировъчните панталони. Явно не са дошли точно за този сет, но и те се радват. Някакъв тип размахва ръце сякаш свири на барабани. Явно чува Slayer... то по това време всеки чува каквото си иска. Изнасям се към 5 и отивам да спя на някаква пейка. Явно не съм единственият, които не е намерил квартира защото около 10 човека, включително жени, спят на поляната директно пред изхода. От доста години не ми се беше случвало да няма къде да спя на концерт. Няма нищо трябва да се почувствам като на рок концерт малко, стига с тези буржоазни истории. След час и половина ставам, отивам на гарата и си намирам квартира моментално. Явно много народ е дошъл единствено за Faith No More.
   

Ден втори

   Вторият ден е най-малко интересен от трите. Главната група е доказано досадна на запис и остава да се провери само дали е така на живо. Станах към 5 часа и отидох да си купя сандали, защото на пясъка не се трае с маратонки. Не че със сандали е приятно, но поне не ми се иска да се събувам през две крачки. Този ден имаше значително по-малко хора и влизането беше абсолютно безпроблемно. Тръгнах на контролна обиколка по сцените. При блусарите още нямаше нищо (нормално). При салсата вече се кълчеха. Някаква мацка показваше на публиката как да си върти задника. Леле как си въртеше задника тази! Публиката се радва и се опитва да повтаря. Този латиноамерикански кючек завладя цялата страна. Навсякъде всеки ходи на гадна салса. Бахти салсата!

   Контролната обиколка продължи през рок сцената и там и спря. Бяха пуснали Slipknot (Psychosocial), след това Machine Head (Davidian), а след това и Pantera. Как да си тръгнеш? Забелязали ли сте колко много си приличат късните Slipknot и ранните Machine Head?

   Оказва се, че Seattle има посолство в Гърция защото момчетата от Ink доста добре докарват grunge звука на групи като Alice in Chains и Perl Jam. Не ме впечатляват с някакви велики песни, но носят духа на тази музика. Със сигурност са от нашите. Не мога да определя какво им има на Sepuko 6. Сякаш всичко им е наред, но нещо не ме палят. По някое време ми стана скучно и отидох да ям. Салсата събира все повече народ. Продължават да се кълчат като пускат и някакви по-модерни MTV парчета с латино привкус. Бахти салсата! Връщам се за края на сета на Sepuko 6. Тъкмо обмислям как ще ги оплюя в това писание и ще се оплача, че нищо хубаво не съм намерил в тях и те забиват кратка метализирана интерпретация на Zeppelin. Много добро беше.

   В този момент опитах да видя що е то Future Shock, но на Blues & Jazz сцената се бяха вманиачили в саундчека и сякаш нямаха намерение да следват разписанието. По пътя какво да видя? Салса! Бахти салсата!

   Швейцарците Those Furious Flames са класическа hard rock група. Доста се чудих на кой ми приличат по звук и поведение и накрая загрях, че приличат на една група от sick motherfuckers. Същият изкъртен звук, същите приказки за надъхване на публиката, същата енергия. И тези са от нашите. След тях са Млък!, които май се явяват най-важната за мен група тази вечер. Внимание, следва клише! Българските System of a Down свириха пред доста народ. Весели ска мелодии, примесени с як метъл. Нещата са ясни - скачай, защото всеки мрази красивите и умните! Барабанистът им е с фланелка на Beatles, а лудият им вокалист както винаги се търкаля по сцената. И скача. Занасям се на сцената "На тъмно" да гледам новите надежди на българския чалга пънк, а именно Q-Check. Добре е да не се надяваме много, защото май няма да излезнат новите Kultur Shock. Когато пристигам тъкмо започват изпълнението на турбо хита "Поп-фолк звезда". Посвириха солидна доза от хумористичен анти-чалга-реге-пънк. Накрая младежът заяви, че ни е много благодарен, че сме изпуснали част от Fun Lovin' Criminals за да гледаме тях. Като го слушаш как се превъзбужда ще кажеш, че пропускаме Slayer.

   За съжаление младежът не беше прав. Не бяхме изпуснали нищо от Fun Lovin' Criminals защото те закъсняваха. Разходих се по другите сцени, но само при холандците се чуваше "тупца-тупца" и при салсата танците се вихреха с пълна сила. Бахти салсата! Изглежда няма как да увъртам повече. Отивам да гледам Fun Lovin Criminals защото няма нищо друго за правене. Откриват с "Rock'n'Roll" на Zeppelin. Явно днес всички групи, които възнамерявам да оплюя са решили да замажат със Zeppelin. Само дето на тея им се получава зле. Sepuko 6 метализираха кавъра и някак си можеше да избегнеш сравнението с оригинала. Fun Lovin Criminals просто очевидно не са Zeppelin. След още две песни ме осени вдъхновение как да се разкарам. Ще отида да пикая... В най-далечните тоалетни! След още няколко песни не издържам на тази досада и се понасям към рок сцената ей така колкото да не ги гледам.

   На рок сцената вече има към 500 човека, които явно също не са издържали и просто си седят пред сцената. Светльо с неговите Легенди излизат още преди Fun Lovin Criminals да са се разкарали. Иска ми се да бяха почнали заедно за да се види кой му е по-голяма... публиката. Светльо без проблеми задигна около 3000 човека от неприятните нюйоркчани. Насо Русков и Нуфри си делят второто място в класацията на най-култовите български фронтмени, но първото е здраво окупирано от легендарния простак и каратист. Изсвириха най-известните си парчета пред изключително активна публика. Разбира се не липсваше и "Бате Гойко". Гвоздеят на програмата бяха два кавъра. И като казвам кавъри имам предвид сериозни кавъри, а не типичните за Светльо гавъри. Първият беше "Ring of Fire" на безсмъртния Johnny Cash, а вторият "Ace of Spades". Бисът се състоеше от виртуозно инструментално изпълнение на бас и барабани в стила на Primus. Ако някой си е мислил, че тази група може да свири само неангажиращи, прости песни това трябва да е изяснило как стоят нещата.

   По никое време на сцената излезнаха други любимци на българската публика - не по-малко легендарните Черно Фередже. Откриха с интерпретация на "We Will Rock You" наречена "We Will Fuck You". Този път бяха с барабанист. Никога не съм разбирал защо хората харесват простотиите им и е факт, че музикално никакви ги няма (за което и не претендират), но публиката така им се радва, че всеки път като ги гледам и аз си тръгвам заразен от веселието. Добре е да те залива народната любов. В публиката имаше хлапе на 5-6 години с фланелка на която пишеше "Да бехме малко подпийнале...". Аз не съм много консервативен, но ми се струва, че младежът е малък за подпийване, а още повече за продължението. Към 4 часа не можех да си стоя на краката и си тръгнах нищо, че Черно Фередже все още се гласяха да "ни изпеят една песен". Между другото салсистите продължават да салсират. Бахти салсата.
   

Ден трети

   Третия ден по план щях да прекарам на главната сцена. При контролната обиколка яките мацки пробутващи промоционални цигари и алкохол пак се опитаха да ме накарат да пропуша и да стана алкохолик. Едно момиче на Tuborg някак си ме убеди, че искам да си купя пет бири и после да се катеря по някаква стена. Между другото момичетата на Jack Daniels бяха с най-готини костюми. Намерих с кой да поделя бирата и се залепих за оградата на главната сцена.

   Кълн откриха третия ден с овехтелия си neo-metal (странно, но тогава му викахме neo, а не nu) и ме обхвана носталгия за времето когато бях млад, а Korn бяха най-известната група на света. От около година дебна Артерия при изявите им в България, но все се разминаваме. Този път обаче нещата се наредиха. Момчетата са от Поморие, но от доста години живеят в Холандия. Сложете ги на холандската сцена да стресират всички хаусисти! Очевидно на българска сцена се наричат Артерия нищо, че официално името отдавна е променено на Artery. Момчетата започнаха с ударна доза Groove Metal с две китари. След няколко песни смениха едната китара с бозуки, защото дойде време за парчетата с подчертано балкански мотиви. Аз лично знаех имената само на две от тях, а именно "Take It from Me" и "Control". След четири парчета бозукито отново бе сменено с китара и метал агресията продължи. Имаше защо да я дебна тази група и в бъдеще пак ще следя кога се изявяват на родна земя. Голямо скачане и викане падна. Точно така се подгряват Clawfinger!

   Колкото и да харесвам Faith No More, колкото и да е очевидно, че бяха най-голямата група на този фестивал, моята група беше друга. Първите хеадлайнери за вечерта третата вечер свирят сравнително прости, бързи, запомнящи се песни, на които може да стане зверско пого, но може и да припяваш. Може да скачаш, но може и да се замислиш, защото всичките им песни са силно социални. Това е перфектната група за концерт на живо - Clawfinger. Откриха с "Out to Get Me", следвано от "Zeros & Heroes". Zak Tell е изключително респектиращ на сцената. Нямах идея, че е толкова висок, защото на всички клипове си вре лицето в камерата. Трябваше да се сетя, че е висок два метра от самия факт, че е швед. Басистът им също заслужава споменаване, защото имаше вид на типично Lemmy. Изпълниха "Prisoners", "Are You Man Enough", "Nothing Going On", "Nigger", "Recipe for Hate". Разбира се нямаше как да мине без "Biggest & the Best" при която публиката просто полудя. "Two Sides" - наливката за всички, които смятат, че на другите им пука за религията им също не беше пропусната. Уговорихме се те да се скрият, а ние да викаме за бис, защото така е редно. Речено сторено. Бисът се състоеше от "The Price We Pay" и най-големия им хит "Do What I Say". В цялата смес липсваше само "The Truth". Други сайтове твърдят, че е била планирана за биса и записана в листовете със сетлиста, но заради липса на време е отпаднала. Трагедия... ще трябва да идват пак!

   Сцената бе пренаредена и покрита с различни видове електроника за сета на Crystal Method. Пиукането не ми е специалитет, но тези момчета пиукат здраво. Освен това имат едни врътки, с които бръждят. Нещата са много сериозни. Единият агент е разпънал някакъв Mac. Чудих се дали да не му се изпъча на първия ред с фланелката "I'm a PC". Дали Slayer имат Mac? Другият агент очевидно е от нашите, защото многократно показа на публиката знака, за който лично Dio ми е казал, че означава "Long Live Rock'n'Roll". Напиукаха се за около един час и всички си тръгнаха доволни. Не знам защо по чалготеките пускат хаус вместо такова пиукане. Всъщност мисля, че причината е същата, поради която не пускат и Clawfinger...

   Докато се чудихме на къде да поемем на сцената се качиха някакви мацки от някакъв балет облечени в трика. Направо ни останаха очите. Очи пълни ръце празни. След кратко кълчене, което се оказа част от цигарената рекламна кампания се изнесоха. Отидохме да ядем. В тази връзка е редно да спомена важен даунгрейд за този фестивал, а именно липсата на сериозната скара и истинските хот-дози (а сега как е множествено число на хот-дог) с дупка. Каквото и да ми говорят като вземеш една питка и сложиш вътре кренвирш не става хот-дог. Нямаше ги и клоуните. И като съм тръгнал да се оплаквам искам да отбележа, че никъде вътре не раздаваха програми първия ден. Единствено мацките на Jack раздаваха програми за рок сцената. Липсата на култовите клоуни от миналата година също се забелязваше. Както и да е прощаваме им всичко, защото Spirit of Burgas си остава най-добрият фестивал в България.