Мислихте, че съм забравил за най-важната награда в света на игрите, а именно "Игра на годината според Stilgar" само защото февруари мина, а още няма награден? За другия път да знаете – Stilgar забавя, но не забравя!

   Предварително искам да предупредя, че за разлика от играта на годината за 2007 тази година победителят не е толкова убедителен. Първата причина е, че тази година играх значително по-малко игри и пропуснах такива силни кандидати за наградата като Fallout 3. Втората причина е, че за разлика от Portal победителят тази година не може се хареса на всеки. Не си играл Portal – преебал си се! Играл си Portal и не ти е харесал? Или го казваш за да ме дразниш или си тъп, точка!

   Въпреки че ме вбесиха наградата отново се присъжда на игра на Valve, а именно Left 4 Dead. Изискванията на играта са сравнително високи. Освен да имаш приличен компютър се налага да харесваш first person shooter игрите, да обичаш да са напрегнати, да са отборни (и то истински отборни, а не масак тип публичен Counter-Strike сървър) и разбира се най-важното – да се кефиш на зомбита (по-точно да се кефиш да ги отстрелваш). От друга страна просто не знам как си разбрал, че не обичаш изброените неща ако не си играл Left 4 Dead.

   Също както миналата година Valve доказаха, че всичките приказки за липса на новаторство при игрите е просто носталгично мрънкане на шепа дъртаци. По същество играта е сравнително тъмен shooter, но приликите с Doom свършват тук. Играчът поема управлението на един от четирима оцелели (Survivors) опитващи се да се измъкнат от зомби апокалипсис. При липса на четирима човека управлението на останалите Survivors поемат ботове. Тук е момента да спомена, че зомбитата (Infected) не са класически, бавни немъртви, а доста бързо тичащи, живи хора заразени с мистериозен вирус. Такива са модерните зомбита. Аз лично предпочитам класиката, но не мога да си представя как бавни зомбита ще се впишат в тази игра.

   Играта има две основни идеи – да всява ужас и да стимулира играчите да играят като отбор. Дизайнерите са създали типични за филмите със зомбита пейзажи изпълнени с малки знаци подчертаващи безнадеждността на положението. Надпис "GOD IS DEAD" на покрива, обезобразени полицаи до полицейска кола със светещи лампи и фарове или завит труп показващ, че има и други като нашите герои, които имат имунитет към вируса и се опитват да се измъкнат... Знаците са много.

   За ужаса и драматизма се грижи вездесъщият AI Director. Въпросният режисьор е отговорен новите зомбита да се появяват извън полезрението на играчите, да атакуват от всички страни, за контекстната, драматична музика, за местата на които се появяват аптечки, оръжия и амуниции и за какво ли още не. AI Director дори следи нивото на стрес у играча на базата на уменията му, предишните битки и това колко точно са го потрошили зомбитата. Направено е така, че да те тормози точно колкото трябва за да ти е интересно и напрегнато без да те откаже.

   Четиримата Survivors не са просто някакви си скинове, а са истински личности. Озвучени са от професионални актьори със стотици реплики, имат си история, характер и специфичен външен вид. Zoey е готина студентка, фен на филмите на ужасите. Bill е стар военен, ветеран от Виетнам. Luis е чернокож, младши администратор в ИТ отдел, а моят любимец Francis е груб рокер, който усилено мрази военните и ченгетата. Странното е, че изглежда няма нищо против Bill. Репликите на героите носят непрекъсната информация на играчите. Информират ни когато са забелязали специален Infected, видяли са оръжия или аптечки и въобще за всичко, за което по принцип би трябвало играча да крещи по микрофона.

   Когато някой от Survivors умре имаш чувството че си изгубил приятел и се иска воля за да не се опиташ да му помогнеш дори в най-безнадеждните ситуации. Помагането е основен стимул за отборната игра в Left 4 Dead. В много случаи играчът е безпомощен да направи нещо сам. Например при нападение на Hunter играчът е съборен на земята и не може да се движи докато чудовището го млати, но съотборниците му лесно могат да застрелят гнусотията и да го спасят. В тези ситуации на безпомощност камерата минава в трето лице и играча може да види как героят му се гърчи като в истински филм на ужасите. След толкова игра продължавам да се стряскам като ми се случи, но разбира се не може да се сравни с първия път когато отчаяно се набираш на клавиатурата докато осъзнаеш, че нищо не можеш да направиш.

   Освен стандартния режим има и режим Versus. Играе се в два отбора от по четири човека които се редуват да играят Survivors и Infected. Когато играят Infected играчите поемат управлението над някой от специалните зомбита. Печелят се точки на базата на това колко далеч и за колко време са се придвижили отборите като Survivors на всяка карта. Този режим е доста интересен и изисква отборна игра и от Infected. Има чувствителни разлики от нормалния режим най-важната от които е, че Survivors имат интерес да се придвижват максимално бързо вместо бавно и внимателно. Мисля, че този режим има потенциал да бъде игран състезателно.

   Ако не харесвате такива игри все пак можете да се насладите на изключителния професионализъм на Valve. Има режим с коментари от разработчиците. Повечето неща се отнасят за дизайн на игри, но има и обяснения за чисто технически трикове. За да разберете за какво ниво на професионализъм става въпрос може да прочетете няколко от статиите на Left 4 Dead Blog. Малък пример за тези, на които не им се чете – очите на Infected са млечно бели. Причината е, че се пестят системни ресурси от управлението на погледа на стотици очи. Освен това изглежда сравнително смислено за зомбита. За сметка на това ръцете, краката и лицата на Infected са много детайлни защото се оказало, че играчите ги забелязват най-много. Любознателните могат да научат много от истинските гурута в областта на дизайна на игри. Не знам за теб, но на мен лично ми е интересно да слушам и гледам как го правят експертите дори в области, които не разбирам или са ми скучни като например танците.

   Не липсва и хумор... разбира се черен. Zoey се възмущава, че зомбитата нямат право да са бързи, Bill твърди, че този зомби апокалипсис не бил нищо в сравнение със зомби апокалипсиса през шейсет и някоя година, а надписите по стените в така наречените Safe Rooms (целта на всяко ниво) понякога си позволяват не само да вдъхват ужас и отчаяние, а и да набиват мрачни майтапи. Всеобщият любимец е надписът "I miss the Internet." успешно комбиниращ хумор и трагичността на ситуацията. Вземете ми всичко, но не и Internet!

   И накрая това е игра, която предизвиква чувства. Облекчението и радостта когато успееш да се качиш в самолета под носа на масите зомбита не се случва в много игри. В още по-малко игри може да се срещне този подтик за героизъм, който те кара да занимаваш лошите и да крещиш на отбора да се измъква и да те оставя. Все пак най-интересна е гузната съвест, която те тормози когато отплаваш с лодката и виждаш как огромна тълпа зомбита са съборили на земята някой от отбора и го пребиват. Чувстваш се предател въпреки, че е ясно, че не можеш да направиш нищо. Е, това го няма в никоя друга игра!