Вече утвърденият фестивал Spirit of Burgas се проведе за четвърти път тази година. За мен това е най-добрият български фестивал като организация и атмосфера и не мога да пропусна да го посетя и отразя и тази година, дори с малко закъснение за второто.

Ден 1

   Когато пристигаме панаирът вече е разпънат с познатите шатри, влиза се лесно и има много тоалетни. Организацията като цяло е на ниво. Ще ни хранят с кренвирши "Кен".
   Финландия нямат касови апарати и затова не продават коктейли.

Ocean

   Smallman откриват фестивала на главната сцена. Вече няколко пъти съм писал за Smallman и смятам този път да пропусна. Нещо, което прави впечатление е, че когато закриваха фестивала посред нощ на първия Spirit of Burgas бавната им етно музика звучеше много по на място отколкото сега когато откриваха по светло. Все пак посъбраха публиката пред главната сцена. Изгледах три парчета и отидох на другата сцена защото трябваше да проверя една нова за мен банда.

Satan Is My Bitch

   На чело на групата Simb е култовият Бабата от също толкова култовите Ебанизъм. Групата е съставена от българи живеещи в холандия. Общо взето изненади няма и напомнят доста на Ебанизъм със суров, блусарски хард рок и нещо от духа на Black Sabbath. Завършват с едноименното парче Satan Is My Bitch.

Back the Fuck Up

   Обратно на главната сцена за да видим една историческа рап група, а именно Onyx. Двамата представяли 90те и явно много се гордеят с времето, в което са станали известни защото го повтарят непрекъснато. Демонстрират резултата от времето прекарано във фитнеса, но не са поредните рап гъзари, а сериозен хардкор хип-хоп с песни срещу полицията, за братството и прочие теми типични за жанра. Музиката и изпълнението са доста енергични и ме хвана яд, че не отидох на концерта на Public Enemy. Оказва се, че работят с български DJ. Най-често споменаваното име е това на Jam Master Jay, който според Wikipedia (да не си помислите, че знаех преди това) ги е подкрепил в началото и е направил компанията издавала албумите им, освен че им е бил вдъхновение с музиката си. По едно време питат дали някой има трева... по-късно същата вечер ще се изявява Mark Foggo и би трябвало да е донесъл хашиш от Амстердам, така че не вярвам да имат проблеми.

You Can’t Bring Them Down

   Дойде време за най-важната банда за вечерта. Зад барабаните седна един черен барабанист тежащ около 200 kg., появи се черен дебелогъз басист, един невзрачен (разбирай с нормална фигура и външен вид) черен китарист, един бял китарист с шапка с вирната нагоре козирка и накрая един вокалист с кърпа на главата, който с характерна леко прегърбена поза се караше на микрофона. Дори да не знаехме кой ще свири пак щяхме да разпознаем Suicidal Tendencies. Не е като да няма колоритни личности в тази група. Откриха с  You Can’t Bring Me Down и продължиха с дълъг списък от хардкор-пънк химни. Разбира се на концерт на такава група не може да мине без пого. Cyko Miko разказа какво е научил за скейта докато се опитвал да го овладее като брат си, който е професионален скейтър, а именно, че не е важно дали падаш, а да може да станеш и да научиш нещо от падането за да може следващия път да го направиш по-добре. Брей... то било като при StarCraft. Най-смешната част от концерта бяха поредица въпроси, на всеки от които по-голямата част от публиката отговори с "йеее" – "Кой ни гледа на концерта в София?", "Кой ни е гледал някъде другаде по света? ", "Кой ни гледа за първи път? ", "Кой не разбира нито дума от това, което казвам? " Някъде по това време поканиха на сцената някой си Димитрий за да му благодарят, че ги е поканил за първия концерт в България. Оказа се, че въпросният е Димитър Ковачев по-известен като Funky. Двеста килограмовият барабанист наби едно сериозно соло след като ни организираха да викаме "Eric, play the fucking drums". За финал - бисове, благодарности, палки в публиката и обещания да се видим пак.

Всички са отпред и пеят с тях

   Точно след Suicidal ми се отдаде възможност най-после да гледам на живо българската хардкор банда C4. Песните, които се въртят по радиото ми звучат доста приятно. За съжаление дали заради звука или поради някаква друга причина, не ми харесаха особено на живо. Не звучаха толкова плътно и координирано в повечето парчета и не знам дали са композирани така или просто имаха технически проблеми. Ще ги проверя и някъде другаде.

Fly Like a Butterfly Sting Like a Bee

   За край на вечерта на сцената се качи един любимец на българската публика, а именно английският хулиган живеещ в Холандия Mark Foggo с неговите Skasters. Между последните, който Mark наричаше също мисионерите на Ska (по едноименната песен) се отличаваше един лангурест тромпетист, който ме изпълни с притеснение да не халоса някой с тромпета докато се кълчи по сцената. Разбира се танците не бяха ограничени до членовете на групата, а публиката се включи с ентусиазъм, въпреки че в пясъкът на плажа не е лесно. Аз не разбирам много Ska музиката предимно защото всички песни ми звучат еднакво, но този път ми хареса. В шоу изпълнено с много карикатурни физиономии и още по-карикатурни действия Mark ни изпя песни за влакове до Барселона, Ska, Muhammad Ali, и разбира се легендарният хашиш от Амстердам.

Ден 2

   Финландия нямат алкохол и затова не продават коктейли.

От тях срички от нас пого

   Закъсняхме за началото на втория ден и затова пропуснахме част от изпълнението на Skre4. Последните се оказаха много приятна изненада. Въпреки, че бях чувал песента за салатата не очаквах да имат толкова силен репертоар, сценично поведение и толкова стабилен crossover звук. Събраха много публика на сцената спонсорирана от магазини "На тъмно". Приканиха ни да викаме за тях... викахме. Приканиха ни да викаме за нас... викахме. Приканиха ни да викаме за Piff, който в този момент издаваха някакви гей звуци на главната сцена... освиркахме ги. По някое време се чу позната линия и много характерна линия на баса... Bulls on Parade на Rage Against the Machine подлудява публиката и това е финалът. Явно като сме закъсняли сме изпуснали парчето за салатата.

21 century

   На главната сцена се качи един от най-неоценените певци в историята на рока. Тези, които знаят името Jeff Scott Soto знаят за какъв титаничен фронтмен става въпрос. Пял е с музиканти като Axel Rudi Pell, Yngwie Malmsteen и десетки други. На Spirit of Burgas се изявява заедно с българска група (Gras). Освен, че има голям глас се оказва, че е голям и на ръст. Появява се в доста металски вид с черни дрехи окичен с верига. За съжаление повечето от соловите му парчета и дори парчетата, на които избира да прави кавъри са доста лигави. Все пак гласът и поведението му са впечатляващи. Професионализмът му също е на високо ниво. Перфектно замазва технически проблеми с китарата като веднага подхваща игра с публиката в ритъма на парчето докато бъде отстранен проблемът. Когато микрофонът му спира без да се замисля дори за секунда хваща съседния с движение, толкова естествено сякаш е част от хореографията. Вокалистката на бургаската група излиза на сцената и изпяват заедно, Frozen на Madonna, парче, в което Jeff отново показва мощен глас. На последното парче явно се очаква публиката да знае текста и да пее, но нещо не се получава. Jeff умело вкарва по един куплет от We’re not Gonna Take It (Twisted Sister), Shot through the Heart (Bon Jovi) и We Will Rock You (Queen), което моментално разпява публиката. Ходи разбери защо този рок герой не е пъти по-известен.

Horns Part I

   Обратно на рок сцената отново организирана от Tangra Mega Rock, където многофункционалният Нуфри се представя в металното си амлоа с Bastardolomey. Накрая дори забиват кавър на Snap Your Fingers Snap Your Neck на Prong.

Skunk Anansie

   На главната сцена вече са се качили Skunk Anansie. Punk отношението личи отвсякъде в тази група. Като се почне от пънкаря на барабаните, голата глава на вокалистката Skin и се стигно до разбития анархистичен звук на бандата облечен в поп-одежди. Интересното е, че за първи път слушах нещо, което в основата си е пънк и тотално не ми хареса и ме отегчи. Не знам как стана тая работа.

They Came to Take Your Jobs Away

   Обратно на рок сцената където ще свирят Kultur Shock. Гледал съм ги вече два пъти и това беше трети. С интерес очаквах да чуя новия албум на живо и най-вече песента за войника. Заредиха се доволно количество чалга-пънк изпълнения от новия и старите албуми. За съжаление точно песента за войника не изсвириха, но свириха друго любимо парче - She Works in a Coal Mine. Колоритният Джино този път беше обул нещо, което приличаше на потури, а басистът се размотаваше на сцената в халат. Събраха и задържаха доста голямо количество хора въпреки, че по някое време на сцената започна изпълнението на Moby. Накрая Джино ни каза откъде можем да си купим новия им албум. После отбеляза, че сигурно вече сме го слушали и добави: "Burn it! Who cares? We’re not Metallica".

Обичат да пушат, да пият и ядат (мидички)

   На края на деня на сцената "На тъмно" се качи най-обичаната българска група The Pomorians. Откриха с най-обичаното парче – Обичам и продължиха директно с кавър на All My Lovin' на  Beatles. Янко се качи на сцената леко подпийнал и продължи да се налива с бири през цялото време като накрая беше толкова пиян, че състоянието му можеше да се опише единствено с термина "окитучен". По някое време на сцената се качи Мената от Карцер и Artery за да изсвирят няколко парчета на вторите, а именно Control, Electricity и Oceans. Е, не е като да е Карцер. Изсвириха също кавъри на Ace of Spades и South of Heaven. Текстовете не се разбираха особено просто защото Янко беше тотално пиян и не произнасяше думите. Едно от най-култовите му изказвания по време на концерта беше – "Някой ще почерпи ли бира или цигара"... каквото дойде.

Ден 3

   Финландия не продават от рано (19:50).

Пиромания

   Третият ден на фестивала бива открит от легендарната underground група Пиромания. Това е групата, в която са започнали музиканти като Нуфри и Даката. Групата е толкова underground, че не им знам нито едно парче, което очевидно важи и за всички други в публиката. Все пак Нуфри е голям!

Warning! Warning! Warning! Warning!

   На главната сцена се качва една група, която знам по име, но никога не съм слушал – Skindred. Оказва се че свирят предимно nu-metal, но замесват много реге, Дъ и Бъ, скречове и по-сериозен метал. Парчетата са много живи и групата като цяло е много яка. Не мога да повярвам, че съм ги пропуснал. Вокалистът много приказва, но като цяло майтапите му се получават:

Той: "Are we making friends today?"
Ние: "Yeah!"
Той: "Fuck you! I don’t want to be your friend. I want to be your rock god!"

   Пита ни дали харесваме Pantera, Slipknot и Kylie Minogue и ни се скара, че изразяваме неодобрение към последната. По някое време заяви гледайки към някой, който го снимаше с телефон, че усещането не е същото като го гледаш на Youtube. Вярно е! Проверих.

Siluet

   Siluet (така се пише) се качиха на сцената "На тъмно". Те са полуженска група като най-голямото им достойнство е, че там свири Мимата от Карцер. Оказва се, че свирят някакъв природосъобразен рок. Хората явно ги харесват защото ги викат ги на бис, въпреки че Deftones са започнали. Е, не е като Карцер, ама и Deftones не са.

Deftones

   Толкова години не мога да си обясня защо тези са известни. Сега ги гледах и на живо за около половин час и пак не мога да си го обясня. Лигавите им ревливи парчета ми изглеждат изключително бездарни. По-живите такива също ми звучат бездарни. Като видях, че няма да получа просветление просто се изнесох към блус сцената да послушам малко музика.

Volkswagen Blues

   За първи път успях да вкарам Васко Кръпката в личната си програма, въпреки че той е постоянно присъствие на фестивала. Оказва се, че е много як и е събрал много хора с веселата си музика. Най-много радва песента за Volkswagen буса. По едно време на сцената се качи Камен Кацата и започна да пее блус с дрезгав негърски глас. Тук някъде нещата станаха доста скучни и напуснах сцената.

Leftfield

   На главната сцена се качиха Leftfield. Очаквах някакъв сериозен Дъ и Бъ, но поне в първите двайсет минути се носеше нещо доста ambient и накрая ми писна. Дадох им шанс да не го бяха пропилявали.

Директор на водопад

   На сцената "На тъмно" Милена Славова вече пее скучни рок балади. Търпеливо изчакваме да се налигави защото знаем какво ще последва. По някое време тя оставя кухарката и се започва една пънкария позната на всеки български рок фен. В публиката няма хора, които да не знаят текстовете и да не пеят на парчета като Директор на водопад, Не'ам нерви, Месо и Ха ха. Милена е вечна.

Hey OK

   Последният музикант на рок сцената за тази година е Anneke van Giersbergen известна като бившата вокалистка на The Gathering. Със сигурност пее хубаво, но песните, които е подбрала са ми някак си скучни. Аман от мазни песни и балади за любов. Искаме песни за космически кораби! Знаем, че може!

   Напускаме района на фестивала и се понасяме по улиците на Бургас докато си пеем за VW Bus. В този момент пред нас се пали двигател... я... това е микробус VW… я... на него пише Blues Bus… я... шофьорът е Васко Кръпката... а аз пея блус за Volkswagen бус.