Започна фестивалният сезон на 2012. Първият и както изглежда най-важен фестивал за мен беше Loud Festival. Без съмнение тази година това е фестивалът за метал феновете... и за любителите на кал.

Ден първи

   Когато пристигнахме на паркинга осигурен за посетителите имаше много място. Първият ден, както се оказа, беше сравнително слабо посетен в сравнение с аналогичен фестивал в Каварна (предвид, че до миналата година Loud Concerts организираха нещата в Каварна). Организаторите бяха изградили мини фестивално градче с бънджи скокове, караоке с метал песни и доста храна. Щеше да е добре тревата в района да бъде окосена за да може хората да си лежат защото местата за сядане бяха кът, а от пет-шест часа фестивал краката почват да ме болят.

   Не бях слушал Tristania и знаех само, че свирят gothic metal. Нямах много високи очаквания и се успокоявах, че Slayer ще оправят всичко на следващата вечер. За радост Tristania се оказаха много приятна група въпреки сравнително лошия звук. Според Wikipedia основният композитор Einar Moen често не участва в турнетата и си седи вкъщи и композира. Не видях да има някой зад синтезатор на сцената така че предполагам и този път си е спестил пътуването. Песните бяха от истинския gothic metal с ревящи мъжки вокали и нежни женски оплетени с яка жица. Напълно различно от набедените за gothic в наши дни групи като Nightwish. Между другото тея норвежци имат толкова странни имена, че единственият член на групата за пола на който се ориентирах от името беше чернокосата вокалистка Mariangela… защото е италианка.

   Следващата група бяха италианците Lacuna Coil. По едно време си мислих, че се опитват да прикрият neo-metal музката си в някакви gothic одежди, но както изглежда не се напъват много да прикриват каквото и да е. Отдалеч изглеждаше сякаш на сцената е излезнала същата вокалистка с други дрехи, но нали все пак Mariangela и Cristina са сънароднички. Бях силно разочарован от изпълнението им защото песните им на запис звучат доста по-добре, а песните, които не бях чувал бяха доста по-скучни от тези които знаех. Изглежда те бяха групата, на която лошият звук се отрази най-много, а за капак съм убеден, че мъжът вокалист се справя видимо по-зле на живо. Все пак Our Truth беше яко и си казах, че Slayer ще оправят всичко на следващия ден.

   След Lacuna Coil на сцената се качи най-бруталната банда на фестивала, а именно поляците от Behemoth. Те свирят Blackened Death Metal, Deathened Black Metal или някакъв подобен екстремизъм. Гледаха страшно, бяха се облекли и боядисали подобаващо, абе въобще пълната програма на цирка. Музиката им също беше доста стабилна. Nergal смени няколко шапки, коя от коя по изчанчена и освен това се боядисваха с червена боя. Въпросният Nergal изглежда е в доста прилична форма за човек наскоро преборил левкимия.

   Симфоничните металисти Symphony X ми бяха доста скучни. Не толкова скучни колкото Stratovarius, Gravedigger или Sonata Arctica например, но определено скучни. Звукът нанесе сериозни щети и на тяхната музика. Вокалистът ни дръпна една реч, за трудно спечелените ни пари и колко е благодарен, че ги ползваме за да подкрепим групата и музиката... чак ми стана съвестно, че са ми скучни. Няма нищо, те Slayer ще оправят всичко.

   Гвоздеят в програмата за вечерта бяха легендите от W.A.S.P. Така и не се научих да я харесвам тая група. Винаги са ми звучали страшно клиширано. Сякаш нямат собствен стил и песните им не правят впечатление по никакъв начин. Тази година те празнуват 30 години на сцената и по този повод на видео стените вървяха клиповете на всяка от изпълнените песни (а може би правят това на всеки концерт?). Въпросните клипове всъщност имаха ефекта да ме разсейват от гледането на групата, което е доста абсурдно. Изредиха много познати шлагери и разбира се ни оставиха да си попеем.  Не бях много впечатлен, но пък бях убеден, че на следващия ден Slayer ще оправят всичко.

Ден втори

   Asphyx са група за която дори не бях чувал и именно те откриха втория ден на фестивала. Оказа се, че датчаните свирят сравнително скучен death/thrash. Имаше няколко добри моменти и сериозна жица, но като цяло не достатъчно за да ме задържи под следобедното слънце. Самата група също виждаше доста зор защото слънцето им грееше право в очите, но не се предадоха и свиреха както е редно. Няма нищо, Slayer ще свирят по тъмно и ще оправят нещата.

   Според прогнозата уж нямаше да вали този ден, но когато Meshuggah излязоха на сцената сякаш управляваха дъжда. Заваля точно когато те се появиха, а интензитетът на валежа сякаш се определяше от това дали свирят бавна или бърза песен. Винаги съм изпитвал вина когато се спомене тази група защото така и не седнах да ги преслушам, а всички индикации сочеха, че са много добри. Сега като ги видях на живо смятам, че съвсем основателно трябва да изпитвам вина. Приличат на Death, но барабаните сякаш са отмъкнати от Fear Factory. Ревящите вокали не ми харесаха особено, но не може да имаме всичко. Все пак е леко тъжно защото изглежда имат доста сериозни социално-философски текстове. Когато слезнаха от сцената дъждът спря, но вече беше сътворил доста солидни кални локви по отъпканата от предишната вечер поляна.

   Soulfly са една от най-обичаните в България групи. Идвали са много пъти и винаги на концертите им има много вярна публика. Аз лично много им се дразнех в началото на кариерата им когато правеха изключително лигав neo-metal, но от албума Dark Ages насам Max Cavalera се завърна към thrash и groove metal корените. Веднага след началото на сета се заформи кално пого. Soulfly всъщност свиреха повече песни на Sepultura отколкото такива издадени под името Soulfly. Refuse/Resist, Arise, Roots и дори древната Troops of Doom бяха под някаква форма част от сета. Имаше и заигравки с Iron Man на Black Sabbath и Walk на Pantera. Max размаха фланелка с номер 19 в знак на подкрепа за Стилиян Петров и завърши изпълнението с Eye for an Eye.

   Веднага след това станахме свидетели на крайно забавна сцена. Окаляните от погото, голи до кръста метали са се събрали на куп до баните на къмпинга, а друг се е качил на високо и ги пръска с маркуч. Стадото се радва и всеки маха да измият него. Истинските фенове някаква си кал не може да ги спре.

   Annihilator са друга група от фестивала, която не съм слушал. Свирят не-лош speed/thrash, но сетът им беше твърде дълъг и накрая ми доскучаха. Не знам по каква логика свириха повече от Soulfly, които със сигурност са по-известни и по-харесвани и в България и в световен мащаб. Отидох да си почина преди да дойде времето Slayer да оправят всичко.

   Най-после дойде времето всичко да се оправи и на сцената излязоха Slayer. Честно казано не знам какво толкова да напиша. Това е четвъртият концерт на Slayer, на който присъствам, а два от другите даже съм ги описвал  тук. Откриха с World Painted Blood и заредиха различни летни хитове като Hate Worldwide, War Ensemble, Mandatory Suicide и разбира се Raining Blood и Angel of Death. Този път Hanneman го нямаше защото е ухапан от отровен паяк. Доста металско, а? На негово място свиреше Gary Holt от Exodus. Основната разлика е, че той се движи по сцената доста повече.

   На Dead Skin Mask и South of Heaven пяхме, кой колкото може, а човекът до мен не можеше да говори още преди това. За съжаление липсваше едно от любимите на всички парчета Seasons in the Abyss. Нямаше и бис. Не че не ги викахме, но Slayer с глупости не се занимават, ако ще някой да им се разсърди.