Закривам фестивалния сезон за 2012 с най-добрия от всички български фестивали – Spirit of Burgas. Тази година организацията беше перфектна, но както всяка година ще се оплача от вездесъщия, отвратителен пясък. Пред рок сцената положението беше още по-зле защото пясъкът си беше прашна пръст и когато се заформи пого пред цялата сцена се появяваше един облак, в който трудно се дишаше.

Ден I

   На главната сцена се подвизават рапърите Bobo and the Gang. Всъщност рапър е само въпросният Bobo, а the Gang са нормална група. Рап частта е пълна боза, но живата група придава любопитен фънк звук на цялото изпълнение. По някое време на сцената се качва Гафа и пее нещо за липса на дим. Има и други гости – Лора Караджова, някакъв реге агент и някакъв френски рапър. Групата се прибира и на сцената се появява Raffi, което ме кара веднага да се евакуирам.

   На рок сцената свирят Силует. Интересно, че тази година ми харесват доста повече от предишната. Сигурно вече съм възприел, че не са виновни, че не са Карцер. След тях са Номадия, които свирят някакъв етно метал със странни изблици сякаш изкарани от албум на Rage against the Machine. Като цяло е интересно, но в цялата работа се е набутала някаква отвратителна цигулка, а аз по принцип нямам проблеми с този инструмент.

   Местя се на главната сцена, а там се появява Tinie Tempah, което оказва се е изключително неприятен, дискотечен, чалга рап с всичките му там мелодии украшения, гъзарии и каквото друго показват по MTV. Все пак се забавлявах искрено когато заяви, че искал да види moshpit...

   Хедлайнер на вечерта е легендарният рапър Busta Rhymes. Цялата програма се е забавила с около половин час когато на сцената се качва DJ-ът, който работи с Busta. След десетина минути разигравки той изчезва уж за да докара Busta. След още петнайсет минути вече е очевидно, че нещо не е наред. Според информацията стигнала до мен, която вероятно е променена на принципа на разваления телефон Busta не искал да излиза на сцената щото храната му не била опакована или някаква подобна глупост... нали е голяма звезда. По това време на мен вече ми се иска организаторите да повикат Ъпсурт, които трябва да свирят на една от другите сцени малко по-късно да заместят хедлайнера и да ни изпеят една песен за Звездата.

   В крайна сметка Busta излиза на сцената заедно със Spliff Star. Busta определено прави истински, як рап, но от миналата година летвата ми за рап музикант е вдигната много високо в благодарение на Onyx. Busta е значително по-лигав с всичките украшения, женски вокали и глупости, които не се чуваха в суровия звук на Onyx, а от нещата които хващам от текстовете изглежда, че и там не може да се очаква сериозност. За сметка на това шоуто е на ниво и Busta наистина е впечатляващ с рап уменията си. Скоростта с която може да рапира със сравнително разбираеми думи е просто брутална, а цялото шоу беше изпълнено с нещо като аудио фокуси. Например Spliff Star намаляше и увеличаваше "звукът" на Busta, а самият Spliff свиреше на невидими Бонго барабани и пускаше невидим грамофон.

   И изобщо не съм видял Busta да е пушил трева на сцената!

   Има една група, която българите обичат много. Те свирят весел, хумористичен пънк и се подиграват с актуални социални проблеми. Вокалистът и пиянистът често се шегуват един с друг и с актуални, но лигави поп изпълнители. Групата е много кадърна музикално и често строи собствени композиции около чужди музикални мотиви от различни жанрове. Тази група са Svetlio and the Legends. Заради разместването на разписанието и леко объркване изпускам половината от изпълнението им. Оказва се че въпросният пиянист и кандидат за вицепрезидент липсва. Групата свири доста повече парчета на Хиподил от обикновено включително стари хитове като "Море от алкохол" и "Кой намаза със лайна".

   За финал на деня гледам гранд дамата на българския пънк (хаха какво клише!) – Милена. Народът и нея обича. Този път почти не свири балади, а на култовото парче Месо се заформя пого каквото никоя друга група не успя да направи през този ден.

Ден II

   Panican Whyasker откриват втория ден. Те са ми слабост, но поради някаква причина не ми харесват много този път. Подборът на песните ми се стори слаб. Новите парчета, които изсвириха също. Какво е концерт на Panican без Hair Plug-In и Бар Пъкала?

   Sum 41 свирят лигав американски псевдопънк, но за разлика от повечето групи в жанра имат проблясъци. Нещо като разликата между Offspring и Blink 182. От време на време избиват на метал и на истински пънк. Все пак Kerry King участва в тяхно парче, та ще да има нещо истинско в тези момчета. След второто парче, което беше хитът Motivation тръгнах да се изнасям за да гледам Vendetta, но риф на Slayer ме накара моментално да се обърна. Все пак не свириха цялото парче и спокойно продължих към рок сцената където Vendetta раздаваха правосъдие с брутален звук от новия албум, който всъщност ми харесва доста повече от предишните им записи. Закриха краткия си сет с Hate City, което доколкото знам е традиционно, а аз се върнах обратно да догледам края на концерта на Sum 41. Те пък правиха пънк аранжимент на We Will Rock You което явно е много модерен евтин трик тези дни защото и Busta Rhymes го използваше.

   Съвсем по график на главната сцена се качват Prodigy. Като цяло не съм много развълнуван от цялата работа и нямам какво толкова да споделя. Не че концертът е лош, даже напротив, но за мен беше нещо като повторение на концерта от преди две години. Групата нито има нов албум, нито обстановката се различава. Най-забавно ми стана когато на Firestarter някой в публиката запали (декоративна) факла.

   Има една група, която българите обичат много. Те свирят весел, хумористичен пънк и се подиграват с актуални социални проблеми. Вокалистът и пиянистът често се шегуват един с друг и с актуални, но лигави поп изпълнители. Групата е много кадърна музикално и често строи собствени композиции около чужди музикални мотиви от различни жанрове. Тази група е Контрол. Те бяха Svetlio and the Legends много преди да има Svetlio and the Legends. Правят жесток концерт с всичките стандартни номера – "Ужас", "Най-щастливият ден", "Леле Како" и "Бий хлапето". Нямам сили за повече през този ден.

Ден III

   Никога не съм харесвал музиката на Уикеда на запис и активно ги избягвах на фестивали. На един концерт обаче нямаше какво друго да правя и ги гледах. От този момент не смея да кажа нищо лошо за тази група. Шоуто е на много високо ниво и музиката им звучи някак си различно. Има много смях и тънка самоирония както и ска кавър на The Doors.

   На рок сцената Downslot забиват groove metal, свирят добре, но няма нищо забележимо в музиката им, която все пак раздвижва публиката малко от малко.

   Отивам да гледам непрестанният музикален експеримент наречен Q-Check този път с участието на Сърмата Хари. Тази група ми е много странна. Ту ми харесват много, ту ми изглеждат пълни нещастници. Явно този път бяха в настроение да ми изглеждат пълни нещастници. Да, те бяха в такова настроение, а не аз защото те си менят музиката от година на година с такава голяма амплитуда.

   На рок сцената The Jim Jones Revue забиват rock 'n' roll от старата школа. Като казвам "стара школа" имам предвид 50те години на миналия век. Разликата е единствено, че е добавен много distortion. Сещам се как Marty McFly свири Johnny B. Goode в Завръщане в бъдещето. Не изгледах изпълнението им до края защото исках да заема по-добро място на главната сцена където щеше да се случи най-важното нещо на този фестивал.

   През 90те всички прохождащи рок музиканти свириха или grunge или някакъв сериозен метал (най-често Groove или Thrash) и тогава се появи една група, която с един албум обърна музиката с главата надолу и всички младежи полудяха по новаторския им стил и така чак до края на десетилетието. Стилът бе наречен nu metal, а групата се казваше Korn. Дори хората, които не ги харесват не оспорват размерът на щетите, които тази група нанесе на музиката. След втория албум Korn вече бяха звезди и видимо и целенасочено завиха към MTV звук. Тогава те умряха за мен. В последните години обаче им омръзна да се лигавят и последният албум всъщност е доста корав. Не, нямам нищо против Skrillex и харесвам dubstep, а начинът по който този стил се вписва в типичната музика на Korn намирам за жесток.

   Отркиват с едно от любимите ми парчета - Divine последвано от още няколко от първите два албума. По някое време Jonathan Davis обявява, че тази част от програмата е "for the old school fans". Следва частта посветена на новия албум. Сцената се покрива в мигащи светлини и се появява някакъв дето свири на компютър. Типичният Dubstep бас звучи много мощно и... металски. Все пак не може да не изсвирят най-големите си хитове, колкото и бозави да са те Freak on a Leash и Falling away from Me присъстват в сетлиста. За компенсация продължават с Another Brick in the Wall, но не като лигльовците, които се заиграват само с добре познатата част втора, а всички три части плюс Goodbye Cruel World за финал. Половината публика няма идея какво и се е случило току що.

   За биса Jonathan излиза с гайда – ясен знак че ни очаква поредното парче от първия им албум, а именно Shoots and Ladders което се прелива в кавър на One на Metallica. Няма нужда да обяснявам, че Korn го свирят по-яко, нали? Следва Got the Life. Всичко на всичко три парчета от срамните години. Петнайсет срамни години! Моите Korn се върнаха. Моите Korn отварят с Divine, закриват с Blind и междувременно свирят десет минути Pink Floyd.

   Отивам на рок сцената за да гледам Odd Crew. За тях съм писал много пъти и няма да се повтарям. Новата информация е, че новият албум е по-бърз и твърд и това интересно защо не ми харесва. Тръгвам си преди да свършат сета, но си го позволявам само защото съм бил на тридневен фестивал и плюс това съм ги гледал около десет пъти. На вас не ви е позволено!