Телеграфен репортаж от концерта на Paul Di'Anno:

   Smallman са много добри. Родопските етно мотиви ме разбиват, но силно се дразня, че текстовете не се разбират и не може да си припяваш. Определено мястото им не е на този концерт. В четири часа сутринта на брега на морето си бяха на място.

   Лавина свирят овехтял heavy metal и щяха да са много актуални през 80те. Типичен пример как разликата между класика и клише е в годините когато са създадени. Все пак са много на място преди главния герой на вечерта и носят някакъв носталгичен дух.

   Paul Di'Anno рита задници нищо, че едвам ходи и се видя, че зад сцената се движи с бастун. Един път като запишеш албум с Iron Maiden и после цял живот има кой да ти се радва на концертите. Не че има чак толкова много хора, може би около 500 човека. Явно и на него му е ясно, че никой не знае и не иска да слуша парчетата му след Maiden. Имам чувството, че на този концерт се изпълниха повече парчета на Maiden отколкото на концерта на Maiden. Откриха с The Ides of March преливащо се в Wrathchild, а после и Prowler. Един от най-добрите моменти беше изпълнението на Remember Tomorrow посветено на оригиналния и тежко болен барабанист на Maiden Clive Burr. Не пропуснаха и Killers, Phantom of the Opera и най-любимото ми парче на Maiden – Running Free. Бисът започна с една от най-великите чисто инструментални композиции в метал музиката, а именно Transylvania. Ако някой се е съмнявал, че Di'Anno е просто един стар пънкар можеше да се убеди с кавър на Blitzkrieg Pop на Ramones. За финал бе оставена Sanctuary, а след това на сцената бе качена голяма торта за рождения ден на списание Про-Рок.

   Този концерт беше точно това, което очаквах – връщане в началото на 80те. Предполагам никой от тези, които го посетиха не е останал разочарован, защото ако човек не знае кои са Iron Maiden или "си мисли, че са започнали с The Number of the Beast" просто няма как да попадне там.

   Мрежовите карти на клъстъра от сървъри, на които се помещава този не-блог се пукат по буксите от наплива на многомилионната ми аудитория също както Бургас се пукаше по шевовете на 14ти Август неспособен да побере народните маси придошли за Spirit of Burgas. На око изглежда, че на първия ден на фестивала са дошли тройно повече хора отколкото бяха дошли миналата година по същото време. Това направи невъзможно намирането на квартира в града (да не сме в Каварна?), за което е виновна само моята простотия. Явно подцених колко големи са хеадлайнерите тази вечер. Проблеми има и на входа където е настанало голямо блъскане. Към 8 и нещо успявам да се вмъкна и тръгвам на контролна обиколка по сцените...

   Уж лято, пък студено. Дали заради това в неделя следобед пред зала Универсиада нямаше много народ. Защо ли пък да има, все пак момчетата от Brooklyn, New York едва ли са най-големите звезди. Много хора си нямат идея кой е този Biohazard и на какъв инструмент свири, защото жанърът hardcore punk няма много почитатели, но феновете му са най-верни от всички...

   Дойде време за таз годишния Калиакра рок фест и не можех да скрия, че ентусиазмът ми беше много по-малко от предишните години. След като се оказа, че противно на слуховете, представителите на новата метална школа Mastodon и големите Anthrax всъщност няма да участват във фестивала сериозно се замислих дали да отделя време и пари за мероприятието. Още повече, че за разлика от предишни години концертите бяха в работни дни. Много се радвам, че в крайна сметка уважението ми към някои от групите надделя...

   Отивам на концерта на Pain с десет минути по-късно от обявения начален час (20:00) и какво да видя? Хората дори не са почнали да влизат. Колко странно. Все пак никога не се е случвало концерт да закъснее. Явно извънземните ПАК са отвлекли Пешо Шведа (рождено име Peter Tägtgren). Еми ще чакаме заедно с аудиторията от обичайните заподозрени, които присъстват на всички концерти. Към 20:30 почват да пускат някакви хора, но малко по-късно лепват бележка, че концертът всъщност ще започне в 21:30.  А колко е студено...