Тежък месец си беше октомври откъм концерти, че и за други неща. Даже не мога да смогна да напиша за концерта на една почти забравена група, на която съм фен от малък. Групата може да е забравена, но стилът, който създадоха е доста популярен. Групи като Korpiklaani, Eluveitie, нашенците Балканджи и дори ако щете Kultur Shock със сигурност са актуални. Обаче на 31.10.2009 беше време да видим Оригинала...

   За да влезем в настроение за концерта на Amorphis изпълнихме следните препоръки:

   1. Спукахме гума и я сменяхме докато ни валеше дъжд. След като я сменихме дъждът спря.
   2. Объркахме завой. Четири пъти. С безценната помощ на GPS. В резултат пътят ни се удължи доста.
   3. Висяхме един час в задръстване на околовръстното защото решихме, че от там ще избегнем задръстването.
   4. Всичко това се случва в мрачен и студен късен следобед с тъмносиви облаци и черни гори открояващи се като силуети на хоризонта. Това ако не е Black Winter Day...

   Както добре знаете аз забавям, но не забравям. Ако някой от хилядите читатели на този не-блог се е притеснил, че няма да научи правилното мнение за концерта на легендарните Rage провел се на 17.10.2009 е време да се успокои...

   Зала Универсиада беше пълна на максимум на 12.10.2009. Не съм вярвал, че е възможно да побере толкова много хора. Всички седалки бяха заети, а пространството пред сцената и по стълбите беше претъпкано. Явно Mike Terrana има много фенове в България, а аз си мислех, че сме малко ценителите, които знаем кой е той, а и концертът беше обявен с някакво друго име. Представям си какво щеше да стане ако беше официално негов концерт. Сигурно и стадион "Васил Левски" нямаше да ни побере...

Телеграфен репортаж от концерта на Paul Di'Anno:

   Smallman са много добри. Родопските етно мотиви ме разбиват, но силно се дразня, че текстовете не се разбират и не може да си припяваш. Определено мястото им не е на този концерт. В четири часа сутринта на брега на морето си бяха на място.

   Лавина свирят овехтял heavy metal и щяха да са много актуални през 80те. Типичен пример как разликата между класика и клише е в годините когато са създадени. Все пак са много на място преди главния герой на вечерта и носят някакъв носталгичен дух.

   Paul Di'Anno рита задници нищо, че едвам ходи и се видя, че зад сцената се движи с бастун. Един път като запишеш албум с Iron Maiden и после цял живот има кой да ти се радва на концертите. Не че има чак толкова много хора, може би около 500 човека. Явно и на него му е ясно, че никой не знае и не иска да слуша парчетата му след Maiden. Имам чувството, че на този концерт се изпълниха повече парчета на Maiden отколкото на концерта на Maiden. Откриха с The Ides of March преливащо се в Wrathchild, а после и Prowler. Един от най-добрите моменти беше изпълнението на Remember Tomorrow посветено на оригиналния и тежко болен барабанист на Maiden Clive Burr. Не пропуснаха и Killers, Phantom of the Opera и най-любимото ми парче на Maiden – Running Free. Бисът започна с една от най-великите чисто инструментални композиции в метал музиката, а именно Transylvania. Ако някой се е съмнявал, че Di'Anno е просто един стар пънкар можеше да се убеди с кавър на Blitzkrieg Pop на Ramones. За финал бе оставена Sanctuary, а след това на сцената бе качена голяма торта за рождения ден на списание Про-Рок.

   Този концерт беше точно това, което очаквах – връщане в началото на 80те. Предполагам никой от тези, които го посетиха не е останал разочарован, защото ако човек не знае кои са Iron Maiden или "си мисли, че са започнали с The Number of the Beast" просто няма как да попадне там.