За да влезем в настроение за концерта на Amorphis изпълнихме следните препоръки:

   1. Спукахме гума и я сменяхме докато ни валеше дъжд. След като я сменихме дъждът спря.
   2. Объркахме завой. Четири пъти. С безценната помощ на GPS. В резултат пътят ни се удължи доста.
   3. Висяхме един час в задръстване на околовръстното защото решихме, че от там ще избегнем задръстването.
   4. Всичко това се случва в мрачен и студен късен следобед с тъмносиви облаци и черни гори открояващи се като силуети на хоризонта. Това ако не е Black Winter Day...

   Както добре знаете аз забавям, но не забравям. Ако някой от хилядите читатели на този не-блог се е притеснил, че няма да научи правилното мнение за концерта на легендарните Rage провел се на 17.10.2009 е време да се успокои...

   Зала Универсиада беше пълна на максимум на 12.10.2009. Не съм вярвал, че е възможно да побере толкова много хора. Всички седалки бяха заети, а пространството пред сцената и по стълбите беше претъпкано. Явно Mike Terrana има много фенове в България, а аз си мислех, че сме малко ценителите, които знаем кой е той, а и концертът беше обявен с някакво друго име. Представям си какво щеше да стане ако беше официално негов концерт. Сигурно и стадион "Васил Левски" нямаше да ни побере...

Телеграфен репортаж от концерта на Paul Di'Anno:

   Smallman са много добри. Родопските етно мотиви ме разбиват, но силно се дразня, че текстовете не се разбират и не може да си припяваш. Определено мястото им не е на този концерт. В четири часа сутринта на брега на морето си бяха на място.

   Лавина свирят овехтял heavy metal и щяха да са много актуални през 80те. Типичен пример как разликата между класика и клише е в годините когато са създадени. Все пак са много на място преди главния герой на вечерта и носят някакъв носталгичен дух.

   Paul Di'Anno рита задници нищо, че едвам ходи и се видя, че зад сцената се движи с бастун. Един път като запишеш албум с Iron Maiden и после цял живот има кой да ти се радва на концертите. Не че има чак толкова много хора, може би около 500 човека. Явно и на него му е ясно, че никой не знае и не иска да слуша парчетата му след Maiden. Имам чувството, че на този концерт се изпълниха повече парчета на Maiden отколкото на концерта на Maiden. Откриха с The Ides of March преливащо се в Wrathchild, а после и Prowler. Един от най-добрите моменти беше изпълнението на Remember Tomorrow посветено на оригиналния и тежко болен барабанист на Maiden Clive Burr. Не пропуснаха и Killers, Phantom of the Opera и най-любимото ми парче на Maiden – Running Free. Бисът започна с една от най-великите чисто инструментални композиции в метал музиката, а именно Transylvania. Ако някой се е съмнявал, че Di'Anno е просто един стар пънкар можеше да се убеди с кавър на Blitzkrieg Pop на Ramones. За финал бе оставена Sanctuary, а след това на сцената бе качена голяма торта за рождения ден на списание Про-Рок.

   Този концерт беше точно това, което очаквах – връщане в началото на 80те. Предполагам никой от тези, които го посетиха не е останал разочарован, защото ако човек не знае кои са Iron Maiden или "си мисли, че са започнали с The Number of the Beast" просто няма как да попадне там.

   Мрежовите карти на клъстъра от сървъри, на които се помещава този не-блог се пукат по буксите от наплива на многомилионната ми аудитория също както Бургас се пукаше по шевовете на 14ти Август неспособен да побере народните маси придошли за Spirit of Burgas. На око изглежда, че на първия ден на фестивала са дошли тройно повече хора отколкото бяха дошли миналата година по същото време. Това направи невъзможно намирането на квартира в града (да не сме в Каварна?), за което е виновна само моята простотия. Явно подцених колко големи са хеадлайнерите тази вечер. Проблеми има и на входа където е настанало голямо блъскане. Към 8 и нещо успявам да се вмъкна и тръгвам на контролна обиколка по сцените...