Uriah Heep делят приза за любима моя група с Iced Earth. През годините те са идвали в България много пъти, но аз не посмях да отида. Между 1970 и 1977 Uriah Heep издават 11 (единайсет!) албума, които са шедьоври на хардрока, но някак си остават недооценени поне на фона на други групи от същото поколение като Led Zeppelin, Black Sabbath и Deep Purple. От тогава до днес са издали още 13 албума, които варират от "слаби" до "търпи се". Точно тези слаби албуми както и един концерт, който гледах на запис ме спираха да отида на техен концерт. Просто ме беше страх, че ще остана разочарован от любимата си група. Това, че само барабанистът и китаристът бяха останали от класическия състав не помагаше, а към днешна дата и барабанистът е в пенсия, но вчера (04.05.2016) те свириха в Пловдив и ми стана неудобно да не отида, а и след смъртта на дългогодишния басист започнах да се притеснявам, че няма да има много други възможности...

   Вчера ходих на концерт на Udo. Udo изпълняваше уж за последен път песни на Accept. Обичам Accept и обичам Udo. Бил съм на концерт на Udo без Accept, на концерт на Accept без Udo и на концерт на Accept с Udo. Udo беше страхотен вчера. Над два часа класики пред пълна зала Универсиада (няколко хиляди). Обаче не ми се пише за Udo. Пише ми се за Anvil...

   Тази година претендентите за най-престижната награда в света на игрите нямаха никакъв шанс пред очевидния победител StarCraft II: Legacy of the Void. Играта излезе без притеснения на същата дата с Fallout 4. Като казах Fallout 4 не мога да разбера тези хора не ги ли е срам да пуснат толкова грозна игра дори основното в нея да не е графиката. Но да се върнем на играта, която се предполага да вдъхне нов живот на StarCraft сцената...

   Любимият ми метъл вокалист не се нарича нито Bruce Dickinson, нито Eric Adams, нито Rob Halford. Любимият ми метъл вокалист е мощен почти колкото Bruce Dickinson, артистичен почти колкото Eric Adams и може да пищи почти колкто Rob Halford, но пее с драматизъм и чувство почти колкото Сашо Роман. Казва се Warrel Dane и е известен предимно като вокалист на Nevermore. На 12.11.2015 той пя в България за първи път пред малка публика от ценители...

   Първият концерт на Machine Head в България беше едва вторият концерт на голяма (разбирай не-българска) група, на който ходих. Концертът беше в зала Фестивална, а звукът беше трагичен, но някак си си струваше, въпреки че песните едвам се познаваха. На този концерт Rob Flynn беше искрено изненадан, че толкова много хора идват на първия им концерт в страната. В една по-зряла концертна среда се очаква да имаш малко публика на първия концерт, а после да се разчуе, че си се представил добре и да дойдат повече хора на втория. България през 2004 нямаше такава среда. Случваха се по два-три концерта на големи групи на година и всички, които слушаха рок отиваха, независимо дали харесват конкретната група. Само няколко години по-късно бяхме залети с множество концерти и фестивали и така и до днес. Единайсет години по-късно Machine Head отново дойдоха в България...