Тъкмо реших, че това лято ще е постно откъм  музикални събития и цели два фестивала в Бургас обявиха силна програма. Първият беше Sea of Black. 
 
    Приготвихме багажа и в петък вечер тръгнахме към Бургас. Пристигнахме късно, а в хотела ни връчиха билети за концерт на група Тангра същата вечер. За съжаление Ивелина също като Буридановото магаре среща трудности да избере ресторант, маса и храна от менюто и затова след вечерята успяваме да хванем само последната песен - онази за любовта без която не можем. Няма нищо на следващия ден ще свирят много групи.

   Uriah Heep делят приза за любима моя група с Iced Earth. През годините те са идвали в България много пъти, но аз не посмях да отида. Между 1970 и 1977 Uriah Heep издават 11 (единайсет!) албума, които са шедьоври на хардрока, но някак си остават недооценени поне на фона на други групи от същото поколение като Led Zeppelin, Black Sabbath и Deep Purple. От тогава до днес са издали още 13 албума, които варират от "слаби" до "търпи се". Точно тези слаби албуми както и един концерт, който гледах на запис ме спираха да отида на техен концерт. Просто ме беше страх, че ще остана разочарован от любимата си група. Това, че само барабанистът и китаристът бяха останали от класическия състав не помагаше, а към днешна дата и барабанистът е в пенсия, но вчера (04.05.2016) те свириха в Пловдив и ми стана неудобно да не отида, а и след смъртта на дългогодишния басист започнах да се притеснявам, че няма да има много други възможности...

   Вчера ходих на концерт на Udo. Udo изпълняваше уж за последен път песни на Accept. Обичам Accept и обичам Udo. Бил съм на концерт на Udo без Accept, на концерт на Accept без Udo и на концерт на Accept с Udo. Udo беше страхотен вчера. Над два часа класики пред пълна зала Универсиада (няколко хиляди). Обаче не ми се пише за Udo. Пише ми се за Anvil...

   Тази година претендентите за най-престижната награда в света на игрите нямаха никакъв шанс пред очевидния победител StarCraft II: Legacy of the Void. Играта излезе без притеснения на същата дата с Fallout 4. Като казах Fallout 4 не мога да разбера тези хора не ги ли е срам да пуснат толкова грозна игра дори основното в нея да не е графиката. Но да се върнем на играта, която се предполага да вдъхне нов живот на StarCraft сцената...

   Любимият ми метъл вокалист не се нарича нито Bruce Dickinson, нито Eric Adams, нито Rob Halford. Любимият ми метъл вокалист е мощен почти колкото Bruce Dickinson, артистичен почти колкото Eric Adams и може да пищи почти колкто Rob Halford, но пее с драматизъм и чувство почти колкото Сашо Роман. Казва се Warrel Dane и е известен предимно като вокалист на Nevermore. На 12.11.2015 той пя в България за първи път пред малка публика от ценители...