За финал на концертната 2012 си бях оставил най-бруталното събитие. На 19 ноември ламариненият бункер известен като зала Христо Ботев се тресеше в продължение на пет часа от звуците на death и thrash метал. Като го погледнем от добрата страна звукът си беше направо добър в сравнение с други изпълнения в тази зала. Разбира се по всички други стандарти това е много зле...

   Първият концерт на Accept в България беше много специален по няколко причини. Като за начало той беше край на единственото турне на групата след разпадането им през 1997 и последния концерт в историята с Udo (засега). Това беше един от концертите, които помня най-ясно и концертът, след който имах най-сериозни проблеми с говоренето. Групата посети отново България след като се събра с нов вокалист, но тогава пропуснах събитието. Когато обявиха трети концерт тази година и то в София, а не далечна Каварна вече се почувствах длъжен да отида...

   На 22 и 23 септември се проведе второто издание на "фестивала за градска култура" On! Fest. Изглежда всичко тази година беше една идея по-голямо и по-добро. Нещата не бяха безпроблемни, но така е при растежа.

   Закривам фестивалния сезон за 2012 с най-добрия от всички български фестивали – Spirit of Burgas. Тази година организацията беше перфектна, но както всяка година ще се оплача от вездесъщия, отвратителен пясък. Пред рок сцената положението беше още по-зле защото пясъкът си беше прашна пръст и когато се заформи пого пред цялата сцена се появяваше един облак, в който трудно се дишаше...

   Лятото е един много тежък сезон, в който се налага да се ходи на много многодневни фестивали. Вторият за тази година беше противоречивият Sofia Rocks. На място организацията всъщност не беше лоша. Влизането и излизането бяха лесни, имаше достатъчно тоалетни и на местата където се продаваше храна и бира опашките не бяха твърде дълги. Новата забрана за пушене на стадиони предизвика няколко забавни момента когато някакъв глас обяви, че на стадиона не се пуши и всички му се смяха, а пушачите продължиха да си пушат...